Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 10
Как сър Урий дошъл в двора на крал Артур да лекува раните си и как крал Артур се съгласил да го докосне с ръце
А както се разказва във френската книга, живеел в унгарските земи един храбър рицар на име сър Урий. Той обичал приключенията и щом чуел, че някъде има да се вършат достойни дела, начаса отивал там.
И случило се, че по същото туй време в Испания живеел един графски син на име Алфегус и веднъж на голям турнир в Испания този унгарски рицар Урий и сър Алфегус Испански се срещнали в двубой и в лютото си съперничество решили да се бият до смърт. И тогава, по волята на съдбата, сър Урий убил графския син сър Алфегус Испански, ала преди да бъде убит, този рицар нанесъл на сър Урий седем рани — три по главата и четири по тялото и лявата ръка. А този сър Алфегус имал майка, която била изкусна магьосница, и тя, от мъка по смъртта на сина си, с тайни магии направила тъй, че сър Урий нивга да не оздравее и раните му ту да гноят, ту да кървят и да не се затворят, додето най-славният рицар на света не ги изцели. И това тя заявила открито, та всички да знаят, че сър Урий нивга не ще оздравее.
Тогава майка му заръчала да направят носилка и го положила на нея върху два коня. Сетне взела със себе си сестрата на сър Урий, твърде красива девица на име Филелоли, а също и един паж, за да се грижи за конете, и така обиколили със сър Урий много кралства. И както разказва френската книга, седем години го водила майката по всички християнски земи, ала никъде не могла да намери рицар, който да изцели сина й.
Най-подир попаднала в Шотландия, оттам минала в пределите на Англия и около празника Петдесетница по волята на случая стигнала в двора на крал Артур, който по това време бил в Карлайл[1]. И като стигнала там, разгласила на всеослушание, че е дошла да търси лек за сина си. Тогава крал Артур заръчал да повикат тази дама при него и я запитал защо е довела този ранен рицар в тамошните земи.
— Най-благородни кралю — рекла тя, — трябва да знаете, че го доведох тук, за да търся лек за раните му, които от седем години не могат да заздравеят.
И после разправила на краля къде бил ранен и от кого и как майката на убития рицар в гордостта си разкрила, че поради нейните магии той никога не ще оздравее, додето най-славният рицар на света не докосне раните му. Сетне рекла:
— И така обиколих всички християнски земи освен тази, да търся лек за него. И ако тук не успея да намеря лек, ще се откажа от старанията си, макар че ще бъде твърде жалко за него, защото той бе храбър и благороден рицар.
— Как се казва синът ви? — рекъл крал Артур.
— Добри ми и милостиви господарю — рекла тя, — името му е сър Урий от Планината.
— В щастлив час ви е довел случаят в тези земи и затуй добре сте дошли — рекъл кралят. — Защото, трябва да знаете, че ако е съдено вашият син да бъде изцелен от ръката на някой християнин, тук и никъде другаде не ще намери той своето изцеление. И за да дам пример на всички достойни мъже в кралството, сам аз ще докосна раните на сина ви и същото ще сторят всички крале, херцози и графове, които са тук с мен. Така ще им заповядам и, уверен съм, те ще се подчинят на заповедите ми. И трябва да знаете — рекъл крал Артур на сестрата на Урий, — че ще се опитам да изцеля брат ви според силите си не защото вярвам, че делата ми са най-достойни, а за да подтикна и други достойни мъже да постъпят като мен.
И тогава кралят заповядал всички крале, херцози и графове, и всички благородни рицари на Кръглата маса, които по туй време били там, да се съберат на ливадата край Карлайл. А по туй време там били само сто и десет рицари на Кръглата маса, защото четирийсет отсъствали. И сега ще започнем с крал Артур, тъй като е редно да започнем с най-достойния християнин, що живеел на земята по онова време.