Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 2
Как една девица дошла в двора и помолила да й дадат рицар, който да извърши славен подвиг, и как Криводрешко приел заръката
На същия този ден дошла в двора една девица и тя носела голям черен щит, в средата на който имало изрисувана бяла ръка с меч. Нищо друго не било изобразено на щита. И когато крал Артур я видял, попитал я откъде идва и какво иска.
— Сър — отвърнала тя, — много дни вече странствам и много пътища избродих с този щит и той е причината да дойда във вашия двор. Имаше един смел рицар, комуто принадлежеше този щит, и за да го получи, той се бе наел да извърши голям боен подвиг. Ала за зла чест му се случи да срещне друг могъщ рицар и двамата дълго се биха и си нанесоха безчет люти рани, та накрая останаха без сили и се съгласиха да сложат край на спора си. И скоро след това рицарят, чийто бе този щит, видя, че ще умре. Тогава ми нареди да занеса щита в двора на крал Артур и там да помоля някой храбър рицар да вземе щита и да извърши подвига, с който той се бе заел.
— Какво ще кажете за тази молба? — рекъл кралят. — Желае ли някой от вас да се заеме да носи този щит?
Ала никой не отвърнал ни дума. Тогава сър Кей взел щита в ръце.
— Благородни рицарю — рекла девицата, — как се казвате?
— Ще ви открия на драго сърце — отвърнал той, — защото името ми е сър Кей, сенешалът, и то е добре известно наблизо и далеч.
— Сър — рекла девицата, — оставете този щит, тъп като трябва да знаете, че не е за вас — по-храбър рицар трябва да го носи.
— Девице — отвърнал сър Кей, — знайте, че взех този щит в ръце с ваше позволение само за да го разгледам, а не с намерението, което ми приписвате. И накъдето и да тръгнете, аз не ще тръгна с вас.
И тъй, девицата дълго време стояла мълчаливо и гледала рицарите. Най-подир се обадил рицарят Криводрешко:
— Любезна девице, ще приема този щит и свързаното с него приключение, ала искам да знам накъде ще ме отведе пътят ми. И понеже тъкмо днес бях посветен в рицарство, готов съм да се заема с това приключение.
— Как се казвате, любезни младежо? — запитала девицата.
— Името ми е Криводрешко — рекъл той.
— Може и наистина да се наричаш Рицаря със зле скроената дреха — рекла девицата, — ала ако дръзнеш да вземеш този щит и да ме последваш, трябва да знаеш, че скоро снагата ти ще бъде също тъй безжалостно насечена, както и дрехата ти.
— Колкото за това — отвърнал Криводрешко, — когато ме насекат така, не ще ви поискам да ме лекувате с мехлеми.
И тозчас влезли в двора двама оръженосци и довели едри коне, дали му доспехи и копие и той скоро се въоръжил и се простил с краля.
— Не ми се ще да се заемате с такова опасно приключение — рекъл кралят.
— Сър — отвърнал той, — това приключение се падна на мен и тъй като е първото, с което се залавям, ще го доведа докрай каквото и да се случи.
В туй време девицата тръгнала и Криводрешко начаса я последвал. И като я настигнал, тя отново взела да го хули по най-недостоен начин.