Томас Малори
Смъртта на Артур (198)

Глава 2

Как една девица дошла в двора и помолила да й дадат рицар, който да извърши славен подвиг, и как Криводрешко приел заръката

На същия този ден дошла в двора една девица и тя носела голям черен щит, в средата на който имало изрисувана бяла ръка с меч. Нищо друго не било изобразено на щита. И когато крал Артур я видял, попитал я откъде идва и какво иска.

— Сър — отвърнала тя, — много дни вече странствам и много пътища избродих с този щит и той е причината да дойда във вашия двор. Имаше един смел рицар, комуто принадлежеше този щит, и за да го получи, той се бе наел да извърши голям боен подвиг. Ала за зла чест му се случи да срещне друг могъщ рицар и двамата дълго се биха и си нанесоха безчет люти рани, та накрая останаха без сили и се съгласиха да сложат край на спора си. И скоро след това рицарят, чийто бе този щит, видя, че ще умре. Тогава ми нареди да занеса щита в двора на крал Артур и там да помоля някой храбър рицар да вземе щита и да извърши подвига, с който той се бе заел.

— Какво ще кажете за тази молба? — рекъл кралят. — Желае ли някой от вас да се заеме да носи този щит?

Ала никой не отвърнал ни дума. Тогава сър Кей взел щита в ръце.

— Благородни рицарю — рекла девицата, — как се казвате?

— Ще ви открия на драго сърце — отвърнал той, — защото името ми е сър Кей, сенешалът, и то е добре известно наблизо и далеч.

— Сър — рекла девицата, — оставете този щит, тъп като трябва да знаете, че не е за вас — по-храбър рицар трябва да го носи.

— Девице — отвърнал сър Кей, — знайте, че взех този щит в ръце с ваше позволение само за да го разгледам, а не с намерението, което ми приписвате. И накъдето и да тръгнете, аз не ще тръгна с вас.

И тъй, девицата дълго време стояла мълчаливо и гледала рицарите. Най-подир се обадил рицарят Криводрешко:

— Любезна девице, ще приема този щит и свързаното с него приключение, ала искам да знам накъде ще ме отведе пътят ми. И понеже тъкмо днес бях посветен в рицарство, готов съм да се заема с това приключение.

— Как се казвате, любезни младежо? — запитала девицата.

— Името ми е Криводрешко — рекъл той.

— Може и наистина да се наричаш Рицаря със зле скроената дреха — рекла девицата, — ала ако дръзнеш да вземеш този щит и да ме последваш, трябва да знаеш, че скоро снагата ти ще бъде също тъй безжалостно насечена, както и дрехата ти.

— Колкото за това — отвърнал Криводрешко, — когато ме насекат така, не ще ви поискам да ме лекувате с мехлеми.

И тозчас влезли в двора двама оръженосци и довели едри коне, дали му доспехи и копие и той скоро се въоръжил и се простил с краля.

— Не ми се ще да се заемате с такова опасно приключение — рекъл кралят.

— Сър — отвърнал той, — това приключение се падна на мен и тъй като е първото, с което се залавям, ще го доведа докрай каквото и да се случи.

В туй време девицата тръгнала и Криводрешко начаса я последвал. И като я настигнал, тя отново взела да го хули по най-недостоен начин.