Томас Малори
Смъртта на Артур (272)

Глава 33

Как Англид, съпругата на Бодуин, избягала с малкия си син Ализандер Сирака и отишла в замъка Арундел

Ала макар да извършил това позорно деяние, крал Марк не наситил мъстта си, та тръгнал с меч в ръка из покоите на замъка да търси Англид и малкия й син. И като не я намерил, повикал един храбър рицар на име Садок и му заповядал под страх от смъртно наказание да доведе Англид и малкия й син.

И тъй, сър Садок тръгнал да догони Англид. И след десет мили я настигнал и й викнал да се върне и да иде с него при крал Марк.

— Уви, любезни рицарю — рекла тя, — какво ще спечелите от моята смърт и от смъртта на сина ми? Твърде много изстрадах вече и тежка загуба понесох.

— Господарко — рекъл Садок, — жално и скръбно ми е за вашата загуба. Затуй, господарко, ако напуснете тези земи заедно със сина си и го отгледате, додето възмъжее, та да отмъсти за смъртта на баща си, ще ви оставя да си отидете. Ала обещайте ми най-напред, че ще отмъстите за смъртта на принц Бодуин.

— Ах, благородни рицарю, Бог да възнагради добрината ви! Знайте, че дорасне ли синът ми Ализандер Сирака до рицарска възраст, ще получи от мен бащиното си наметало и ризата му с кървави петна и ще научи как е било всичко, та додето е жив, не ще забрави дълга си.

И при тези думи Садок се сбогувал с нея и двамата поели всеки по своя път с божията воля. И когато Садок се върнал при крал Марк, уверил го, че е удавил сина й, невръстния Ализандер, и кралят твърде се възрадвал.

Сега да разкажем за Англид, която денем и нощем препускала наслуки, за да прехвърли пределите на Корнуол, и само за кратко и на малко места спирала за отдих. И все вървяла тя в южна посока към брега на морето, додето най-подир стигнала в един замък, наричан тогава Магон, а днес известен като Арундел, който се намирал в Съсекс. И управителят на този замък я приел достойно и рекъл, че е добре дошла в собствения си дом. И там приели Англид с почести, тъй като съпругата на управителя била нейна близка роднина. А името на този управител било Белангер и той рекъл на Англид, че този замък й принадлежи по право като нейно наследство.

И там живяла Англид много лета и зими, додето Ализандер израснал младеж снажен и едър, какъвто нямало втори по сила в околните земи, и никой не можел да го надмине по умение в различните състезания.