Томас Малори
Смъртта на Артур (72)

Глава 10

Как мечът, с който се сражавал сър Артур, се счупил и как той си възвърнал меча Екскалибур от Аколон и победил врага си

Тогава сър Аколон заговорил с коварни думи и рекъл:

— Рицарю, ти си победен и няма да устоиш още дълго. Ето, вече си без оръжие, а изгуби и много кръв. Ала не ми се ще да те убивам, затова предай се и моли за пощада.

— Не — отвърнал сър Артур, — това не мога да сторя, защото съм обещал и съм се заклел да се сражавам докрай — додето има живот в мен, и предпочитам да умра с чест, отколкото да живея в позор. И да трябва сто пъти да умра, пак ще предпочета да приема смъртта, нежели да се предам. Защото, макар че останах без оръжие, не съм останал без достойнство и ако ти ме убиеш невъоръжен, ще бъде позор за теб.

— Колкото за позора — рекъл Аколон, — за него не ме е грижа. Затова брани се, иначе си мъртъв.

И с тези думи Аколон му нанесъл такъв удар, че Артур едва не паднал на земята, и той пак му викнал да моли за пощада. Ала сър Артур отблъснал Аколон с щита си и тъй яростно го ударил с дръжката на меча, що все още стискал в ръка, че той отстъпил три крачки назад.

Когато Девицата от езерото видяла колко храбро се бие Артур и с каква подла измама искат да го убият, изпитала голяма жалост, че такъв добър рицар и смел мъж трябва да загине. И при следващия удар, който Аколон нанесъл с меча, благодарение на магия, сторена от Девицата, Екскалибур паднал от ръката му на земята.

И тозчас сър Артур скокнал към него, грабнал го и веднага познал, че това е неговият меч Екскалибур. И рекъл:

— Дълго време ти не беше при мен и голямо зло ми причини.

И видял тогава ножницата, що висяла на бедрото на Аколон, втурнал се към него, грабнал я и я запратил колкото може по-далеч.

— О, рицарю — рекъл Артур, — днес ти ми нанесе много рани с този меч, ала сега дойде и твоят час, защото, кълна се, не ще си тръгнеш оттук, додето и ти не получиш от този меч същото, каквото получих аз, тъй като ми причини големи болки и проля много моя кръв.

И с тези думи сър Артур се хвърлил върху му с все сила и го съборил на земята, смъкнал му шлема и го ударил по главата, та кръв рукнала от ушите, носа и устата му.

— Сега ще те убия — рекъл Артур.

— Убийте ме, ако такава с волята ви — отвърнал Аколон, — защото вие сте най-храбрият рицар, когото съм срещал, и виждам, че Бог е на ваша страна. Ала аз се заклех да се сражавам в този двубой докрай и додето има живот в мен, да не търся пощада, затова не ще се моля за милост, пък нека Бог ми отреди съдбата, както му е угодно.

Тогаз сър Артур го погледнал внимателно и му се сторило, че е виждал този рицар.

— Кажи ми сега, преди да те убия — рекъл Артур, — от коя страна си и от чий двор?

— Благородни рицарю — отвърнал Аколон, — идвам от двора на крал Артур и името ми е Аколон Галски.

И като чул това, Артур се смаял още повече, защото си спомнил за сестра си, Вълшебницата Морган, и за омагьосания кораб.

— О, благородни рицарю — рекъл той, — моля ви, кажете ми кой ви даде този меч и от кого го получихте?