Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 12
Как сър Ланселот и сър Лавейн напуснали полесражението и в каква опасност изпаднал сър Ланселот
— Милостиви Иисусе Христе — рекъл сър Гауейн на Артур, — кой ли е онзи рицар с червения ръкав?
— Сър — отвърнал крал Артур, — ще разберем кой е, преди да се оттегли.
И с тези думи кралят наредил да тръбят за края на битката и да известят, че първенството се отсъжда на рицаря с белия щит, който носел червен ръкав.
Тогава Краля със стоте рицари, кралят на Северен Уелс, кралят на Нортъмбърланд и сър Галахалт Високородния принц отишли при сър Ланселот и му рекли:
— Любезни рицарю, Бог да ви благослови, защото голяма добрина ни сторихте днес. Затуй, молим ви, елате с нас да получите наградата и почестите, които тъй достойно заслужихте.
— Любезни лордове — рекъл сър Ланселот, — трябва да знаете, че ако съм заслужил благодарността ви, скъпо платих за нея и сега горко се разкайвам, понеже едва ли ще остана жив. Затова, любезни лордове, моля ви, разрешете ми да ида, дето сам пожелая, защото съм тежко ранен. Не ми трябват никакви почести, тъй като предпочитам да намеря час по-скоро отдих, нежели да бъда господар на целия свят.
И като простенал жално, препуснал с все сили далеч от тях и яздил тъй, додето стигнал край една гора. Тогава се огледал и разбрал, че е на около миля от полето на битката и никой не може да го види, и в миг викнал с висок глас:
— О, добри ми рицарю сър Лавейн, помогнете ми да извадя върха на това копие от ребрата си, защото то до смърт ме измъчва.
— О, господарю мой — рекъл сър Лавейн, — на драго сърце бих сторил туй, що искате, ала се боя, че ако измъкна копието, има опасност да умрете.
— Заклевам ви — рекъл сър Ланселот, — в името на обичта ви към мен изтеглете го.
И с тези думи слязъл от коня. Същото сторил и сър Лавейн, а сетне хванал копието и рязко го измъкнал от тялото му. Тогава сър Ланселот надал остър вик и покъртителен стон, а кръвта рукнала като река от раната и той се смъкнал възнак на земята блед и безжизнен.
— Горко ми — рекъл сър Лавейн, — какво да правя сега?
И обърнал сър Ланселот така, че вятърът да духа в лицето му, ала той почти половин час лежал като мъртъв. Най-подир сър Ланселот отворил очи и рекъл:
— О, Лавейн, помогнете ми да се кача на коня, защото на около две мили оттук живее един добър отшелник, който някога е бил твърде храбър рицар и богат владетел. И поради голямата си добродетел той се е обрекъл по своя воля на бедност и се е отказал от земите си. Името му е сър Бодуин Бретонски и той е твърде вещ лечител и изкусен знахар, затуй помогнете ми час по-скоро да стигна при него, тъй като сърцето ми подсказва, че не ми е съдено да умра от ръката на родния си братовчед.
Тогава сър Лавейн с голяма мъка му помогнал да яхне коня и двамата бързо препуснали по пътя, а от раната на сър Ланселот все течала кръв по земята. Най-подир за щастие стигнали до отшелническата обител, която се намирала край една гора, а от другата й страна се издигала висока скала и под нея бликал бистър извор. И сър Лавейн заблъскал по вратата с дръжката на копието си и извикал силно:
— Отворете, в името на Христа!
И ето че излязло едно малко момче и попитало какво искат.
— Мили синко — рекъл сър Лавейн, — иди и помоли господаря си, отшелника, в името на Бога да приеме един тежко ранен рицар. И кажи на господаря си, че днес със собствените си очи видях този рицар да извършва повече бойни подвизи, отколкото съм чувал някой някога да е извършил.
И момчето бързо отишло, влязло вътре и не след дълго довело отшелника, който бил твърде праведен мъж. И щом го видял, сър Лавейн го помолил в името на Бога да им помогне.
— Кой е този рицар? — рекъл отшелникът. — От двора на крал Артур ли е, или не?
— Не знам кой е и как се казва — рекъл сър Лавейн, — ала знам, че днес извърши чудни бойни подвизи.
— На чия страна се би? — запитал отшелникът.
— Сър — рекъл сър Лавейн, — днес той се сражава срещу крал Артур и заслужи първенството пред всички рицари на Кръглата маса.
— Беше време — рекъл отшелникът, — когато не бих го пожалил, щом се е сражавал срещу моя господар крал Артур, тъй като и аз бях някога от рицарите на Кръглата маса. Ала сега, благословен да е Бог, мисля инак. Къде е той? Искам да го видя.
И тогава сър Лавейн завел отшелника при сър Ланселот.