Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 7

Как Бомен се сражавал с рицаря от Черните ливади и се бил с него, додето той паднал и умрял

Седял на камъка рицар в черна броня и името му било Рицаря от Черните ливади. И щом девицата го видяла, рекла на Бомен да бяга в долината, додето е време, защото конят на рицаря не бил оседлан още.

— Сполай ви! — отвърнал Бомен. — Вие искате да ме изкарате страхливец.

И когато девицата се приближила до Черния рицар, той й проговорил и рекъл:

— Този рицар ли водите от двора на крал Артур за свой защитник?

— Не, благородни рицарю — отвърнала тя, — той е само прост слуга от готварницата, когото по милост хранели там.

— Тогава защо язди в такава премяна? — запитал рицарят. — Срамота е да ви придружава такъв човек.

— Сър, не мога да се избавя от него — рекла тя, — защото той язди с мен пряко волята ми. Дано Бог ви даде сила да го прогоните или убиете, понеже този злощастен слуга вече стори много злини — видях го как по зла случайност уби двама рицари при борда на реката, а и други дела извърши преди това, все чудни и все по зла случайност.

— Чудно ми е — рекъл Черния рицар, — че изобщо се е намерил достоен рицар, който да се сражава с него.

— Не го познават — отвърнала девицата — и понеже язди с мен, вземат го за мъж от достоен род.

— Може и да е тъй — отвърнал Черния рицар, — ала макар да казвате, че не е от достоен род, той е напет и ми се вижда силен мъж. Ала ето какво ще направя за вас — ще го сваля да върви пешком, а коня и доспехите му ще взема, защото би било позор за мен да му сторя по-голямо зло.

И когато Бомен чул думите му, рекъл:

— Благородни рицарю, твърде лесно се разпореждаш с коня и доспехите ми, ала да знаеш, че щеш не щеш, ще мина през тези ливади пряко волята, ти. И ни кон, ни доспехи ще получиш от мен, ако не ги спечелиш с ръцете си. Затова нека да видим какво можеш.

— Виж ти! — рекъл Черния рицар. — Чуй ме сега добре — остави тази дама на мира, тъй като не подхожда на прост слуга да язди с такава дама.

— Лъжеш — рекъл Бомен, — аз съм роден благородник, и то от по-издигнат род от теб, и ще го докажа в бой.

И тъй, те се поотдалечили един от друг люто разгневени, а после пришпорили конете си и връхлетели като гръм и копието на Черния рицар се прекършило, а Бомен го пробол и от двете страни и едва тогаз копието му се счупило, та дръжката останала да стърчи от гърдите на рицаря. Въпреки това Черния рицар изтеглил меч, нанесъл му тежки удари и зле ранил Бомен. Ала най-подир, след час и половина, Черния рицар паднал в несвяст от коня и умрял.

И като видял Бомен колко са хубави доспехите и конят му, слязъл, облякъл доспехите, качил се на коня му и поел след девицата.

Съгледала го тя да се приближава и рекла:

— Махни се оттук, готварски слуга, че вятърът донася вонята на омазнените ти дрехи и ме задушава. Жалко, че един прост слуга случайно уби такъв славен рицар, ала причината за всичко туй се крие в прекомерното ти щастие. Знай все пак, че тук наблизо живее един рицар, който ще ти плати с лихва за сторените злини, затуй съветвам те, бягай.

— Може да се случи да ме победят или убият — отвърнал Бомен, — ала предупреждавам ви, любезна девице, че няма да избягам от вас, нито ще ви оставя, каквото и да приказвате. Вие все предричате, че ще ме убият или победят, ала всеки път се случва тъй, че аз оставам жив, а те лежат на земята. И затова добре ще е да престанете по цял ден да сипете обиди върху ми, защото аз не ще се отделя от вас до края на това приключение, освен ако падна убит или наистина ме надвият. Затуй вървете си по пътя, пък аз ще ви следвам, каквото и да стане.