Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (90)

22.

Когато пристигам във Фридхайм, вече е седем часът. Младият монтьор тъкмо отваря гаража, така че мога да вкарам колата. Прозявам се, протягам се. Ризата ми е измачкана, папийонката изкривена. Свалям я и си разкопчавам яката. На монтьора давам бакшиш. Когато излизам навън, за да се кача до „Квеленхоф“ и да се преоблека, се натъквам директно на шефа.

Той дълго ме гледа, докато се сети кой съм.

— Оливер — проронва накрая почти беззвучно. И след това казва без следа от обвинение или вълнение с обичайния си монотонен тъжен глас и с очи, които гледат далече-далече: — Ти не си спал в интерната.

— Не, господин докторе.

— Госпожица Хилденбранд е мъртва.

— Моля?

— Преди два часа. Оттам идвам. — Той продължава да гледа в онази далечна-далечна далечина. — Тази нощ е получила удар. Гостилничарят извикал лекар. Той констатирал инфаркт и й направил инжекция. Веднага телефонирал за линейка.

— Линейка… — повтарям безсмислено. Вървим през опадалите листа, много листа.

— Лекарят телефонира и на мен. Когато пристигнах, тя вече беше мъртва. Върнахме линейката. В последните си минути, докато е лежала самичка, е надраскала с молив нещо на стената с големи криви букви.

— Какво?

Той ми го казва.

Толкова е потънал в мислите си, че повече не споменава нощното ми отсъствие. За първи път тази сутрин шефът изглежда като стар човек…

— Тя е отрасла сираче. Затова ви обичаше толкова.

Толкова много листа. Толкова много мъртви листа.

— Бях те помолил да я посетиш.

Аз мълча.

— Ти не отиде, нали?

— Не, господин докторе.

— Естествено, че не.

— Беше толкова… Все имах…

— Да — казва той отнесено. — Да, естествено. Много си зает. Разбирам. Погребението е вдругиден в три. Тук във Фридхайм. Ще имаш ли поне време да дойдеш на погребението?

— Разбира се, господин докторе. И съм сигурен, че останалите също ще присъстват.

Но тук аз се лъжех. Освен мен присъстваха двадесетина деца. Двадесет от триста. Толкова много години госпожица Хилденбранд е прекарала тук. И на толкова много деца е помогнала или се е опитала да помогне. Учителите и възпитателите присъстваха всичките. И това беше причината повечето деца да не дойдат. Защото по време на погребението те оставаха сами.

Госпожица Хилденбранд нямаше никакви роднини. Ние стоим около гроба и слушаме думите на свещеника, след това всеки хвърля по шепа пръст в гроба.

Ноа и Волфганг бяха дошли, също и Рашид — малкият персийски принц. Ханзи не дойде.