Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (177)

12.

Мисис Елизабет Дърам от Уорингтън при Ливърпул. Добрата дама, която ме докара от Флоренция дотук. Милата дама, която е толкова самотна. Отново вече пияната възхитителна дама, дявол да я вземе.

— Мисис Дърам!

Ох, каква радост!

— Тук на постоянна работа ли сте?

— Не, само временно. Искам да припечеля малко пари.

Мисис Дърам дава на синьор Феланцони три филма за проявяване. Следва това, от което се страхувах.

— Вие изобщо не се обадихте, мистър Мансфелд!

— Извинете, имах толкова много…

— Кажете сега „работа“.

— Да, наистина.

— Вижте…

— Мисис Дърам, пиша роман…

— Дрън-дрън! Стига толкова! И тази вечер ли имате много работа?

— Безумно много.

— Синьор Феланцони, има ли много работа? — обръща се тя на италиански към синьор Феланцони.

— Не толкова много, синьора.

Тъпак!

— Може ли господин Мансфелд да дойде с мен? Толкова време го чакам да ме посети.

— Естествено, синьора… — Този Феланцони трябва някога да е бил сводник. Хвърля ми поглед: „Давай, хващай старата, не бъди глупав!“ — Работата може да почака. Щом като синьор Мансфелд е ваш стар приятел, в никакъв случай не бих попречил да се видите.

Героите от комиксите посрещат такива удари на съдбата спокойно и с усмивка на уста. Аз не съм герой, аз съм страхливец. И изобщо не знам какво ме чака тази вечер. Но би трябвало да имам инстинкт.

— Синьор Феланцони, филмите са спешни…

— Моля ви! След като синьората ви кани! Да не съм варварин, че да не ви освободя!

— Много мило от ваша страна, но… все пак… не съм облечен подходящо… не може така.

— Ще минем покрай хотела ви. Къде живеете?

Казвам й къде.

— Това някакво малко хотелче ли е?

— Дори не е хотелче, а пансион.

— Обичам пансионите. Аз съм пияна, сигурно вече сте го забелязали. На Елба винаги съм пияна. Моят управител ще кара. Не се притеснявайте, мистър Мансфелд. Ще минем през вашия пансион, ще се преоблечете и отиваме у нас на вечеря. Управителят ми ще ви прибере след това, спокойно ще можете да изпиете няколко питиета. Няма да ви изнасиля, не се бойте! Наистина е стеснителен младеж, нали, синьор Феланцони?

— Да, синьора, извънредно стеснителен.