Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (78)

10.

— Старата винаги се прибираше по краткия път, въпреки че беше забранено — шепне Ханзи.

Бяхме се заключили в тоалетната. Ханзи сияе. Той е извън себе си от радост и щастие. На мен ми се драйфа. Отварям малкия прозорец.

— Затвори прозореца, някой отвън ще ни чуе.

Затварям прозореца.

— Имаш ли някой фас?

Давам му цигара.

Той я запалва и дръпва дълбоко.

— Вчера сутринта преди обед чух как старата…

— Не казвай винаги старата!

— Ох, добре, старият боклук!

Старият боклук — това е дребната дама, която от година и половина полага усилия да направи от Ханзи нормален човек. Това е нещастната жена, която вчера си загуби службата. Старият боклук — това е старата полусляпа госпожица Хилденбранд.

— Какво чу?

— Как старата каза на Лъскавата курва: „Днес след вечеря за един час ще дойдеш при мен. Толкова си неспокойна — така казват и другите момичета, и учителите. Крещиш насън. Не внимаваш в час.“ — Той се ухили. — Явно защото ти така добре я…

— Затваряй си устата!

Той отново изпуска дим.

На мен ми става все по-зле.

— Какво значи „затваряй си устата“? Какъв тон ми държиш? Каза ли, че искаш да се отървеш от нея, или не?

Аз не отговарям нищо. Аз го казах. Аз не съм по-добър от него.

— Тогава! — той е доволен и се хили отново с дяволската си усмивка. — Целия ден си блъсках главата. И се сетих.

— Какво?

— Остави ме да говоря бе, човек! Моят план! И ролка медна жица, открадната от градинаря.

— За какво?

— И пита за какво! И си на двадесет и една? За да падне в дерето твоята сладурана.

— Ти си планирал убийство?

— Глупости, убийство! Надявах се, че тя ще си счупи няколко кокала и ще влезе в болница. За да си спокоен! — Отново дълбоко всмукване. — Че тя ще си счупи гръбнака, за това въобще не смеех и да се надявам!

— Ханзи!

— Какво сега, какво? Такова нещо се лекува с месеци, Оливер! Сега за месеци си се отървал от нея! И когато се върне, кой знае, може и малко да е зараснала накриво, така че изобщо няма да може вече да рискува да ти се лепи. И на никого другиго! Това е краят. Виж ме мен! И на мен гръбначният стълб ми е счупен. Никога няма да се добера до някоя хубавелка. Не е ли това прекрасно разрешение? Няма ли поне едно благодаря?