Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (128)

9.

Бях в „Копер и Сие“.

Взех втори заем на стойност пет хиляди марки. Стойността на месечните вноски сега е шестстотин и тридесет марки. За мен това е безумна сума, която ще мога да изплащам само ако майка ми помага по-солидно, отколкото досега. Знам, че е безсмислено да й обяснявам за какво са ми необходими парите. И преди беше безсмислено.

Знам, че тя веднага ще ми помогне. Не знам само дали в банковата й сметка има достатъчно пари. Вече съм изплатил четири вноски по триста и двадесет марки. Срещу десетте хиляди, които „Копер и Сие“ ми отпуснаха, искат да си върнат тринадесет хиляди, за да са на печалба. Мога да продам една автоматична писалка от масивно злато, един страхотен ръчен часовник и един много скъп бинокъл. Това е всичко. От баща ми вече от години не съм получавал никакви пари. Всичко, от което имам нужда, се заплаща от господин Лорд. (Който след това представя сметките на моя старец.)

В „Копер и Сие“ ме накараха да подпиша декларация, според която колата става тяхна собственост, ако забавя повече от три седмици изплащането. Тогава „Копер и Сие“ ще продаде колата и от сумата ще си прие падне моето задължение.

На отбивката предадох петте хиляди марки на господин Лео Галер. Той прояви готовност веднага да ми напише втора потвърдителна разписка, за да мога при случай да покажа и двете на господин Манфред Лорд и с това да докажа, че Лео Галер ме изнудва. Плюх на земята и си заминах. Най-сетне ми стана ясно колко струва първата разписка, която считах за известна защита. Ако можех някога да ги покажа на Манфред Лорд, нямаше да има нужда да давам нито пфениг на Лео Галер. Защото господин Галер тогава щеше да разкаже за какво е получил парите и тъй като го притежава — да представи доказателствен материал за изневярата на Верена. Естествено, когато е писал първата разписка, господин Лео е съзнавал това. Само аз не го знаех.