Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (123)

4.

След вечерята отиват в един бар със стриптийз. Не в Ехтернах. Познавачите знаят къде е „Пигал“. Аз ги следвам с такси.

Вече е почти полунощ и почти всички са пияни. „Пигал“ е претъпкан до пръсване. На моя старец естествено са му запазили най-добрата маса до дансинга. Тук няма защо да се притеснявам, че ще ме забележи. На бара пия пак коняк. Той има вкус на застояла вода. Баща ми пие шампанско. Непрекъснато танцува с младата си партньорка, неуморим като осемнадесетгодишен. Буги-вуги. Румба. Ча-ча-ча. Всеки би останал без дъх. Не и моят баща.

Мъжете отново са зяпнали Лизи. Тя изглежда неприлично в прилепналата по тялото й черна копринена рокля. Лицето на моя старец става все по-червено. Пот тече по лицето му, но той продължава да танцува с желязна издръжливост. Лизи танцува около него, пляска с ръце и вика: „Оле!“

До мен една дебела жена казва на дебелия си кавалер:

— Виж стария пръч! Виж го как може! А ти?

— Аз имам астма.

— Тази с него е вулгарна курва. Но е хубава. Признавам.

— Той явно е от богаташите с много пари.

Господата значи не са от тук. Ако бяха от тук, щяха да знаят кои са старият пръч и вулгарната курва. В Ехтернах и околностите всички ги познават.

Дали майка ми още обсъжда с доктор Валинг финансови въпроси?

Двойката, която предизвиква всеобщ интерес, се връща на масата си. Лизи ругае. Отново скандал, разбира се, изкуствен скандал. Но на висок глас. Всички трябва да чуват, иначе за баща ми няма да е удоволствие. Ох, баща ми…

— Още един двоен, моля.

— Веднага, господине.

Един подир друг разни господа идват и канят леличка. Тя танцува с всеки и танцува като любовница на всеки. Такава си е била винаги. Баща ми седи на масата със стъклен поглед, пие шампанско и вдига наздравица към нея. По някое време всички танцуващи са напуснали дансинга и Лизи остава с един млад мъж. Те изпълняват луда румба, ама наистина, казвам го честно.

Всички ръкопляскат, особено баща ми. Когато Лизи се връща на масата, той отново непрекъснато й целува ръка. Тя довежда със себе си и младия мъж. Той сяда при тях и се налива с шампанското на баща ми, като че ли моят старец изобщо не съществува. Внезапно баща ми пребледнява и бързо се надига. Двамата на масата изобщо не му обръщат внимание. Той залита покрай мен на път към тоалетната. Не ме вижда.

На масата младият мъж целува дланта на Лизи и след това шията й. Той написва нещо на лист хартия. Естествено телефонен номер и адрес. Тя прибира бележката. След което отново стават да танцуват. Когато баща ми се връща, масата е празна. Дали майка ми спи вече? Дали в ума си разисква с господин Валниг каква да им е сватбата, когато моят старец умре, а леля Лизи влезе в затвора.

— Ча-ча-ча — провикват се ведро музикантите.