Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (33)

9.

„Никъде хората не вярват така пламенно, както в Германия, във войната като най-благородно политическо средство. Никъде хората не са така склонни да игнорират нейните ужаси и да пренебрегват нейните последици. Никъде миролюбието с такава лека ръка не се приравнява към малодушния страх.“

Тези думи на журналиста Карл фон Осиетски^[1], който предпочел смърт в концлагер, отколкото да отстъпи на насилието, ни прочете доктор Петер Фрай в часа по история от една стара книжка на списание „Велтбюне“.

Този доктор Фрай е най-добрият и най-умният даскал, когото някога съм срещал, вярвайте ми! (А съм срещал доста.) Той е слаб и висок, към петдесетгодишен и куца. Сигурно са го потрошили в концлагера. Доктор Фрай говори тихо, не крещи като глупавото Порче, усмихва се, държи се приятелски и има авторитет. При него никой не говори в час. Не отговаря нахално. Това, което разбирам още от първия урок, е, че всички обичат куция доктор Фрай. Не, веднага забелязвам, че един не го обича — първенецът на класа Фридрих Зюдхаус, момчето с нервния тик на устата. Е, ако имах баща стар нацист, а понастоящем главен прокурор, и аз нямаше да обичам доктор Фрай. Нека бъдем справедливи — човек е продукт на възпитанието си. От друга страна, не е ли ужасно? Какво чудесно момче можеше да е Зюдхаус, ако имаше друг баща, например доктор Фрай.

След като прочете цитата от Осиетски, доктор Фрай каза:

— И така стигаме до годината 1933-та. В повечето училища повечето учители тук правят голям прескок. От 1933-та направо до 1945. За тези години нямало какво да се говори. От 1945-та се започва с така нареченото падане на Германия, както навсякъде срамежливо описват обстоятелството, че тази страна, която започна най-голямата война на всички времена, през 1945 трябваше да капитулира безусловно пред своите противници. След това идва един по-малък скок и сме 1948-а, при икономическото чудо. Не искам да ви разказвам неща, които не искате да чувате. Кажете ми направо дали искате да се запознаете с истината за Третия райх, или не. Предупреждавам ви, истината не е красива. Повечето от моите колеги си улесняват работата и не говорят въобще за нея. Аз ще говоря, ще ви разкажа цялата мръсна истина — ако поискате. Който иска, да си вдигне ръката.

Всички вдигаме ръка, също и момичетата — само две момчета не. Едното момче е Фридрих Зюдхаус, а другото, колкото и да е невероятно, е Ноа Голдмунд.

Джералдин седи срещу мен и ме гледа, когато си вдига ръката. Сега е зарязала номерата с бухналата пола и кръстосването на краката. Изглежда така, сякаш всеки момент ще се залее в сълзи. От време на време си оформя устните в целувка и притваря очи. Валтер, с когото е ходила преди ваканцията, вече май е забелязал какво става. На нея не й пука. Всички трябва да знаят, че сега ми принадлежи. На мен! На мен, който мисли само как в четвъртък ще посети Верена в клиниката.

Мисля, че ако не бях вдигнал ръка, и Джералдин нямаше да вдигне. Тя прави всичко, което правя и аз. Бледа е, с тъмни кръгове под очите. И пак свива устни в целувка и притваря очи. Лошо ми става. В какво се забърках? Как да се измъкна? Жал ми е за нея, Лъскавата курва. И тя копнее за истинска голяма любов като Верена и мен. Но мога ли да помогна на Джералдин? Не. Никога.

Между другото е интересно какво отговарят Ноа и този Фридрих Зюдхаус, когато доктор Фрай ги пита защо са против той да ни преподава подробно за Третия райх и неговите престъпления.

Първо Фридрих Зюдхаус:

— Господин докторе, намирам, че най-сетне трябва да се сложи край на тези вечни германски самообвинения. Това дотегна вече дори на западните ни съюзници и на целия свят. Кому служим така? Само на ГДР и на комунистите!

Странно момче! Волфганг го мрази. По време на закуската днес той цитира изказванията му. „Трябваше да оставят Хитлер да си свърши работата, ама истински! Много малко евреи вкара в газовите камери.“ „Оставили са го да свърши достатъчно, отговорил Волфганг. Шест милиона малко ли са?“

„Глупости. Не са били повече от четири. Най-много.“

„А, така ли, извинявай. Разбира се, разликата е огромна.“ „Евреите трябва да бъдат унищожени, те са отрова за другите народи.“

„Ти една година ходи с Вера. Тя е половин еврейка. Ти го знаеше. Но това не ти пречеше.“

„Полуеврейките са друго.“

„Ако са хубавички, нали.“

„Не, въобще. И за полуевреите. Те имат петдесет процента арийска кръв. Бъди справедлив.“

Бъди справедлив… Чудновато момче е този Зюдхаус. Знаете ли какво ми разказа Волфганг (който го мрази)? Неговият идол е Махатма Ганди. Как ви се струва? Казвам ви, момчето не е виновно. Виновни са родителите, проклетите родители, които така са го възпитали. (Знам какво ще стане, ако такива като родителите на Зюдхаус прочетат някога тези редове. Те ще запратят книгата в стената и ще се разбеснеят. Но казах вече, книгата ми трябва да е съвсем честна и затова не мога изведнъж да взема да лъжа или да махам отделни пасажи. Запазете спокойствие. Предстои много по-лошо.)