Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (165)

19.

Пристигаме. От Портоферайо при пристигането си виждам съвсем малко. Светлини — сини, зелени, бели, червени. Улица от кея. Хотели с неонови светлини.

Бар. Бар. Бар.

Нашият кораб пак прави дъга. Естествено първо трябва да се доближи до брега, за да могат автомобилите да напуснат вътрешността му. Сега вече виждам хора на осветения кей, виждам много хора, но не и Верена.

— Управителят ми е там долу. — Старата дама маха с ръка. — Аз съм малко… много съм пияна… Мислите ли, че можете да изкарате колата ми на кея? Ще ви бъда много задължена.

— Разбира се, мисис Дърам. И много, много благодаря за всичко.

— Глупости. Вие и без това няма да се обадите.

— Напротив.

— Никога. Ето ключовете.

Аз съм пиян и не съм наясно с колата на мисис Дърам. Фордът излита и се удря в една крайбрежна стена. Слизам от колата. Бронята е изкривена.

— Много добре се справихте. — Смее се мисис Дърам.

— Извинете ме.

— Няма нищо.

Един мъж с бяла риза и бял панталон се приближава. Той поздравява мисис Дърам, като й целува ръка. Докато изважда куфара ми и го оставя на калдъръма, старата дама продължава да се смее. Управителят ме преценява враждебно. Мисис Дърам се качва в колата, управителят сяда зад волана. Мисис Дърам сваля с усилие прозореца си.

— Вирджиния… — тя вече едва говори. — Моята… моята дъщеря… Знаете ли, господин Мансфелд, моята Вирджиния… тя е… наистина… аз мисля, че постъпих несправедливо…

Управителят потегля. Виждам как мисис Дърам пада на облегалката. От кораба продължават да излизат нови коли. Аз сядам на куфара си пред стената на кея.

— Оливер!

Верена!

Тя е с тесен жълт панталон, сандали на бос крак и пъстра блуза. Целува ме.

— Любима — казвам аз. — Любима, любима.

— Ти си пиян.

— Да, любима.

— Да тръгваме. Към къщи.

— Как така… как така към къщи?

— Мъжът ми е в Рим. Три дни.

— А персоналът…

— Всичките ги отпратих. Сами сме.

— А Евелин?

— Тя е на Корсика. С бавачката. Ще се върнат вдругиден вечерта.

— Ние… сме сами до… вдругиден вечерта?

— Да, Оливер. Идвай! Колата е там отсреща.

— Верена, трябва да ти кажа нещо.

— Знам.

— Какво знаеш?

— Че ме обичаш.

— Да. Но откъде знаеш?

— Инстинкт. Какво си пил?

— Уиски.

— И аз те обичам, мили. Отиваме у дома. Сготвила съм за теб. Ще успеем и да се изкъпем в морето, сега е съвсем топло. И след това…

— Да се надяваме, че ще изтрезнея.

— Да се надяваме, че не съвсем. Толкова си сладък, както си пийнал… Ела бързо. Да се махаме по-скоро от тук.