Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (213)

18.

По същото време, когато Лазарус седеше в люлеещия се стол със стиснат десен юмрук, Копенхофер, митническият чиновник от Бавария, проверяваше съвестно ковчега с тялото на Оливер Мансфелд. За счупената италианска грамофонна плоча, която намери на гърдите на мъртвеца, се консултира с един от колегите.

— По-добре да извадим тези неща — реши той. — Сигурното си е сигурно!

Плочите бяха извадени и донесени в полицейската служба на летището. Главният инспектор Харденберг изруга, когато на другата сутрин му докладваха случая. Нареди да му донесат плочите и ги изпрати да догонят мъртвеца, който в същата нощ летеше с „Бонанзата“ на баща си към Ехтернах. Теди Бенке управляваше самолета. Той наруши десетилетния си навик и пи по време на полета. Ковчегът беше зад него в елегантната пасажерска кабина…

По същото време, когато редакторът Лазарус седеше неподвижен в люлеещия се стол и от време на време отваряше стиснатата в юмрук ръка, един лекар в лудницата в Люксембург сложи много силна инжекция на майката на Оливер Мансфелд, тъй като беше много неспокойна. По същото време доктор Флориан се напи в работния си кабинет и си мислеше колко би искал да има дете. Свое дете.

По същото време дядо Ремо Мортула в борба с поредната жестока финансова криза в семейството си повтаряше: „Помози Бог!“

По същото време Джералдин Ребер се любеше с Ото Вилфрид в един хотел за посетители на час. Той мислеше за една загубена фабрика, а тя — за една загубена любов.

По същото време сакатият Ханзи се промъкваше внимателно през нощната заснежена гора над „Квеленхоф“. Беше заложил капан. В него се хвана лисица. Малкият Ханзи удуши треперещото животно бавно, съвсем бавно. Очите му блестяха…

По същото време Ноа в леглото пишеше на млечнокафявата си приятелка Чикита от Бразилия дълго писмо, в което й обясняваше смисъла на романа „Чумата“ от Албер Камю.

По същото време сестра Клаудия казваше в стаята си в „Ангел Господен“ близо до Фридхайм молитвата: „Отче наш, Който си на небесата…“

По същото време в Китай умряха от глад триста петдесет и четири деца.

По същото време Валтер Мансфелд и неговата приятелка Лизи чакаха на люксембургското летище пристигането на „Бонанзата“. Валтер Мансфелд пиеше уиски, приятелката му пиеше коняк. И двамата се уверяваха взаимно, че питиетата са им необходими след трагедията, която ги беше сполетяла.

По същото време Волфганг Хартунг четеше „Власт без морал“ от Ернст Шнабел, която заклеймяваше престъпленията, извършени по нацистко време.

По същото време от музикалния автомат на барчето в Марчана Марина гърмеше песента „Нашият концерт“.

По същото време главният инспектор Харденберг седеше в кабинета на жилището си пред печката. Държеше на коленете си дебелата черна папка с ръкописа на Оливер Мансфелд. Инспекторът я беше отворил и хвърляше страница след страница в огъня. До последно държа първата страница на романа в ръка. Забави се за момент, когато прочете заглавието на книгата.

ЛЮБОВТА Е САМО ДУМА

Харденберг хвърли и тази страница в огъня.

Тя изгоря бързо.

По това време редакторът Паул Роберт Вилхелм Алберт Лазарус вече беше заспал в своя люлеещ се стол. Отворената му дясна ръка се отвори. Нещо падна на пода. Малка изсъхнала маслина.