Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (164)

18.

Когато пристигнах в Ехтернах на посещение при майка ми, не ме пуснаха.

— Не е възможно да видите майка си сега, господин Мансфелд — казва лекарят, с когото разговарях последния път. — Майка ви за съжаление сега е в… хм… лошо състояние. Посещението ви ще я възбуди твърде много. Трябва да ви забраня срещата с нея.

Следователно не видях майка си.

Видях баща ми и леля Лизи. Те дойдоха в хотела. Аз предадох книгата, която изпрати Манфред Лорд. Естествено, разговорът беше колкото студен, толкова и кратък. Че вече нямам кола не споменах.

Все пак в Ехтернах продадох часовника си, златната писалка и бинокъла и отпътувах с втора класа. Флоренция беше ужасно далече. Купето беше претъпкано, през нощта не можах да мигна. Във Флоренция бях гроги. Слязох не защото Верена ми каза, че тя винаги така пътува, а защото вече не можех да издържам. Едно такси ме закара до магистралата, на слънцето. Имах късмет. Скоро спря един форд и…

— Измина четвърт час, мисис Дърам.

Аз се стреснах. Симпатичният келнер стои пред нас с два нови Джони.

— Благодаря, Роберто. И едно за вас.

— Благодаря, синьора, благодаря.

Небето е безцветно, виждам първите звезди. Водата почернява. Пяната зад кърмата е бяла. Настава тишина.

— Знаете ли вече къде ще отседнете?

— Не.

— Ето ви моята визитка. На нея има адрес и телефонен номер. Винаги сте добре дошли. Играете ли тенис?

— Да.

— Бридж?

— Да.

— Великолепно! Познавам един стар английски майор, с неговата жена имат къщичка в Баньо, съвсем наблизо. Прекрасни хора. Можем да играем заедно. Имам тенис корт и частен плаж. Но вие, разбира се, никога няма да се обадите, знам… — Мисис Дърам е леко пияна и си го признава. — Това смущава ли ви?

— Мен? Та самият аз съм пиян.

Но така, както този път, никога не съм се напивал. Така окрилен. С такова удоволствие. И с мисис Дърам е същото. Ние се смеем непрекъснато, разправяме си най-смешните истории, които вероятно изобщо не са смешни. Останалите пасажери ни наблюдават с подозрение.

— Смятат, че сте ми любовник — казва мисис Дърам.

Верена. Верена. Дали ще ме чакаш на пристанището?

— Щях да съм изключително щастлива, ако имах такъв симпатичен любовник. А той щеше да получава от мен всичко.

И известно време тя замълчава. Пие. И изведнъж казва:

— Виждате ли светлините пред нас? Портоферайо.