Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (145)

26.

— Нали не ти е неприятно, Ханзи?

— Ама моля те, защо да ми е неприятно?

— Нали разбираш, че трябваше да изпълня молбата на Рашид?

— Щях да те заплюя, ако не беше го направил.

— Въпреки че ти си моят брат, а не можеш да спиш в моята стая?

— Именно защото съм твой брат! Винаги съм знаел, че си чудесно момче.

Този разговор се състоя следобед на пързалката. Трябваше веднага да говоря с Ханзи, защото ми беше ясно, че в никакъв случай не бива да го настройвам срещу себе си.

Преди вечеря Ноа и аз домъкваме леглото на Рашид в нашата стая. Много деца носят шоколади, бонбони и играчки за малкия принц. Ханзи му подарява устната си хармоника. Ханзи! Рашид е смутен от всичките тези доказателства на приятелство и симпатия. След това постила молитвеното си килимче (току-що летяло до Кайро и обратно) на изток и Ноа, Волфганг и аз слушаме как казва вечерната си сура.

През това време влиза Ханзи — толкова тихо, че отначало не го забелязвам. След като малкият принц си навива килимчето, той се мушка в леглото, прегръща ме, когато му пожелавам лека нощ, и ми шепне в ухото:

— Днес положително няма да сънувам лош сън.

Тогава чувам гласа на Ханзи:

— Рашид, изпращат ме Джузепе и Али. Пожелаваме ти лека нощ.

— Благодаря — казва малкият принц. — Всички сте толкова мили с мен.

— Но най-много Оливер — казва Ханзи, стиска ръката ми и се усмихва. — Чао! — допълва и излиза куцайки, крив, малък, слаб и приведен.

Това се случи вечерта на 25 февруари.