Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Liebe ist nur ein Wort, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Йоханес Марио Зимел

Заглавие: Любовта е само дума

Преводач: Михаил Лазаров

Година на превод: 2001 (не е указана)

Език, от който е преведено: немски (не е указан)

Издание: второ (грешно указано първо)

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: немска

Печатница: Ропринт ЕАД

Излязла от печат: 05.02.2015 г.

Редактор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-114-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1055

История

  1. — Добавяне

6.

На 10 януари 1962 година сутринта близо до Фридхайм двама мъже газеха през високия до коленете сняг нагоре по хълма. Пътищата над интерната не бяха още почистени и по тях не можеше да се пътува дори с шейни. Единствената възможност да достигнат целта си двамата мъже — инспектор Харденберг и редакторът Лазарус виждаха в изключително трудното изкачване пеш.

В „Амбасадор“ им дадоха топли ботуши. Несръчният Лазарус току се хлъзгаше. Лицето му беше пламнало и пот се стичаше по челото му, въпреки че снегът продължаваше да вали на парцали и беше много студено. Потеше се и Харденберг. В това ужасно снежно море всяка крачка представляваше огромно усилие и инспекторът мислеше с гняв за това, че хората, които искаше да посети, може и да не са си вкъщи. Опитаха се да се свържат с тях по телефона, но от снеговалежа телефонните връзки в местността бяха прекъснати.

— Аз трябва да поседна за момент. Сърцето ми няма да издържи — каза Лазарус.

Върху шапката му беше паднала буца сняг от един клон. Видът му беше много смешен — опакован като мумия, с ботуши, потен и без дъх. Той автоматично бръкна в джоба на палтото си и без изобщо да избира, си натъпка хапчета в устата.

— Последната глава — каза бавно Харденберг.

Двамата седяха, загледани в снежната вихрушка. След миг се стреснаха — едно вековно дърво се пречупи почти из корен и полетя напред с шум на експлодираща бомба. Клоните на съседните дървета го задържаха и то остана полуизправено. Лазарус скочи и изкрещя. После смутен седна от ново до инспектора.

— Моля да ме извините, господин Харденберг… Аз… аз съм ужасно страхлив.

— Аз също. Но моите реакции са по-забавени.

— Не се ли стреснахте?

— Не мога да си го обясня точно, но вече съм преживял нещо такова. По време на войната, в Русия. Там също внезапно падна едно дърво. Ние го огледахме и открихме, че бобър е проял дънера му.

— Бобър?

— Да. Явно го е гризал с месеци. Още едно парченце кора, още едно парченце дърво. Дървото се държи. Вероятно бобърът сам никога нямаше да успее. Но после падна снегът, тежестта е била прекалено голяма за дървото. Какво ви е?

Лазарус изтри лицето си с носна кърпа.

— Нищо — каза той. — Замислих се колко си приличат понякога дърветата и хората.

— Да — отвърна Харденберг, — само че това, което измъчва един човек, което дълбае в него, което го изяжда отвътре и го прави готов за сгромолясване, не е някакъв си бобър.