Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (147)

1.

— Моята дъщеря е гениална — казва мисис Дърам. — На дванадесет години взе първа награда на едно училищно театрално представление. След това постъпи в театъра. На четиринадесет години, господин Мансфелд, на четиринадесет!

Мисис Елизабет Дърам е на шестдесет и четири години, тя самата ми го каза. Косата, гримът и облеклото й са като на четиридесетгодишна. Червени устни, червена боядисана коса, свръхшарена фланелка, тесни джинси, сандали. Мисис Дърам вече три пъти си е правила пластични операции. (И това тя ми го каза.) Наближава времето за четвъртата.

Докторът в Лондон ще направи мисис Дърам като нова през есента, защото преди това мисис Дърам ще е на почивка на остров Елба. Мисис Дърам ходи на Елба всяка година. Това е дванадесетото й пътуване.

Мисис Дърам е самотна жена. Като всички самотни хора тя приказва много, ако й падне възможност. Не е млъкнала, откакто спря хубавия си форд в покрайнините на Флоренция, където аз чаках на стоп. Много е горещо. За щастие колата е с подвижен покрив. Виждам твърда сива земя, пинии, магарета, малки къщи, западнали сгради и много бачкатори, които работят на магистралата с пневматични чукове и кранове. Небето е синьо като на снимките, които ми показа Верена, и аз съм в Италия за първи път в живота си!

Четвъртък, 15 юни 1961 година.

Между последната глава и тази има празнина от няколко месеца. Веднага ще я запълня. Момент само.

Мисис Дърам е много добър шофьор. Имах голям късмет. Стоях на магистралата само половин час — и тя спря. Пътува — може ли изобщо човек да е такъв късметлия — директно за Елба. След три-четири часа ще бъдем в Пиомбино, беше казала тя. И деветдесет минути по-късно на острова, който тя така обича и където ме чака Верена. Усещането е малко особено — да седиш не зад волана, а до шофьора, след като дълго време си имал кола. Аз седя до мисис Дърам. Вече не притежавам кола. Моят ягуар е при „Копер и Сие“ във Франкфурт. Продава се. Досега купувач не се е намерил. Веднага ще обясня защо вече нямам кола.

— На четиринадесет години дъщеря ви вече е била на сцената? Това е фантастично!

— Нали? Ние толкова се гордеехме с нея! Между другото, английският ви също е фантастичен, господин Мансфелд. Искрено се радвам, че ви срещнах! Толкова е скучно човек да пътува сам. Радвам се, че имам спътник, с когото мога да говоря. Докъде бях стигнала?

— Говорехме за дъщеря ви, мисис Дърам. Днес положително е голяма актриса. Дали случайно не знам името й?

— Не. Защото вече не е актриса.

Тунел. Много фиати, които ни изпреварват.

— Вижте, Вирджиния беше истинска красавица. Естествено, имаше глутница богати млади мъже… най-доброто общество… между тях милионери… Те всичките искаха да се оженят за нея.

Колко много рекламни табла отстрани на пътя.

„РЕСТОРАНТ «МОРСКА ЗВЕЗДА» — ДЕЛИКАТЕСИ И МОРСКИ СПЕЦИАЛИТЕТИ“

— Значи се омъжи?

— Не, господин Мансфелд, всички тези мъже не бяха това, което беше нужно на Вирджиния.

„НОВО! ЕЛЕГАНТНО! УДОБНО! «MASSIMO HOTEL»!

ПРЕДПОЧИТАН ОТ ВАС!“

— Днес моята дъщеря е директорка в нашите заводи. Казвам ви, тя е гений. Внимавайте, сега свиваме от магистралата. Следващият град е Пиза. Но първо ще ядем в „Калифорния“.