Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (178)

13.

Мисис Дърам има грамадна къща с пристройки, гаражи и жилища за прислугата. Сградата е вдигната на малък хълм над залива. Построена е преди десет години, обяснява мисис Дърам, докато приготвя първите питиета. Подът навсякъде е каменен, тук-там с мозаечни орнаменти. Има нафтово отопление, всякакъв комфорт, но:

— Никакво радио! Никакъв телевизор! Стигат ми вестниците, и то само от време на време. Искам спокойствие!

Вечерята сервира много загоряло момиче от острова, което непрекъснато ме наблюдава с любопитство. Пия червено вино, мисис Дърам остава на уиски. Тя вече е изпила шест големи чаши. Личи й.

На стената виси портрет на хубава млада жена. Не питам, защото знам коя е тя. Дъщерята на мисис Дърам, Вирджиния. Когато мисис Дърам поглежда към портрета, изпитвам ужас, че ще се разплаче. Тя не се разплаква. Във всеки такъв момент отпива по една голяма глътка.

Смешно, но и тук имам чувството, че съм преследван, наблюдаван. Това е от гузната ми съвест! След вечеря играем карти. Мисис Дърам продължава да пие. Надявам се, че след около половин час ще мога да се сбогувам, защото тогава мисис Дърам ще бъде съвсем пияна, но внезапно се появява управителят. Изглежда, някой се обажда по телефона.

Мисис Дърам се изправя, олюлявайки се, и ми съобщава, че я търси нейният стар приятел майор Инграм, за когото ми беше разправяла.

— Веднага се връщам…

Аз се надигам възпитано. След това разглеждам портрета на Вирджиния. Хубаво момиче. Много хубаво момиче! Мога да разбера неуморните пътувания на мисис Дърам, но не съвсем. Да се надяваме, че не е много идиотско, обаче си мисля, че радостта в живота е свързана винаги с нашите спомени. Искам да кажа, с щастливите ни изживявания в миналото. Това, което днес за нас е нещастие, след три, четири, пет, шест години в спомените ни ще се превърне в щастливо минало. Здравите хора потискат грозното, те си спомнят само хубавото. Защо мисис Дърам е толкова тъжна, защо пие толкова много? Не е ли вярно това, което мисля? Може би и аз съм пил прекалено много…

Мисис Дърам се връща, лицето й е зачервено.

— Бързо! Бързо!

— Моля?

— Да тръгваме!

— Къде?

— При майор Инграм.

— Но, мисис Дърам…

— Не, не, не! Вие не знаете какво е станало в Германия! Трябва да отидем при майор Инграм. Пеш е на пет минути път. Хайде, хайде, бързо! Италианското радио предава непрекъснато извънредни новини, телевизията също! Може би сме изправени пред Трета световна война.

— Мисис Дърам, кажете ми най-сетне какво се е случило?

— Този Улбрихт е наредил вчера да се издигне стена. Тя разделя Източен от Западен Берлин. Никой не може вече да премине. Разделени са семейства. Мъж от жена, приятел от приятел. Може би е имало и убити. Майор Инграм казва, че след двадесет минути Евровизия ще предава от Берлин…