Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Liebe ist nur ein Wort, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Михаил Лазаров, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Йоханес Марио Зимел
Заглавие: Любовта е само дума
Преводач: Михаил Лазаров
Година на превод: 2001 (не е указана)
Език, от който е преведено: немски (не е указан)
Издание: второ (грешно указано първо)
Издател: СББ Медиа АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: немска
Печатница: Ропринт ЕАД
Излязла от печат: 05.02.2015 г.
Редактор: Златина Пенева
ISBN: 978-954-399-114-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1055
История
- — Добавяне
21.
23:00. Ноа и Волфганг вече спят, в стаята е тъмно, когато ставам тихо, намирам си опипом халата и се измъквам навън, на балкона. Облаци забулват небето, месецът се е скрил, нощта е злокобно черна. Не мога дори да видя бялата фасада на вилата на Верена, само гледам в посоката, в която се намира.
Чакам. Студено ми е. Пристъпвам от крак на крак.
23:05, 23:10, 23:15. Вече се каня да се прибера в стаята, понеже мисля, че мъжът на Верена е пречката за нещо, което тя искаше да бъде изненада за мен, тогава в тъмнината проблясва малка светла точица. И пак. И пак. Така се вълнувам, че не мога да си поема дъх. Защото след тези три светлинни сигнала Верена започва да пише с морзовата азбука.
Тя е научила морзовата азбука! Още не съвсем добре. Но е имала само няколко часа. И я е научила. Заради мен. Сърцето ми бие бясно, докато разчитам буквите, които с прекъсване и не много ясно достигат през нощта до мен в светлинни сигнали. Едно Ч. Едно Е. Едно К. Едно В. Едно Ъ. Едно Р. Едно Т. Едно Ъ. Едно К. ЧЕКВЪРТЪК!
Разбира се, четвъртък. Сбърка т с к, но какво от това? Какво от това! В четвъртък ще я посетя в клиниката и тя се радва на това, иначе нямаше с такива усилия да ми предаде тази дума. Започва пак светлинните сигнали.
Ч… Е… К…
Аз изтичвам възможно най-тихо в моята стая и вземам фенерчето от нощното шкафче. Полусъбуден, Волфганг изръмжава:
— Какво става?
— Нищо. Спи.
Той изпъшква, обръща се и веднага пак заспива, и аз отново съм вън, на балкона, където Верена междувременно сигнализира края на думата: Т… Ъ… К…
Облягам се на студената стена на къщата и сега сигнализирам аз, и понеже се страхувам, че тя може да разбере само буквите на тази единствена дума, сигнализирам същото, каквото и тя, само че правилно.
Ч… Е… Т… В… Ъ… Р… Т… Ъ… К…
Само да не я боли много.
Пет секунди пауза.
Тогава тя отново се обажда.
Ч… Е… К… В… Ъ… Р… Т… Ъ… К…
Ние си разменяме единствената дума, която е научила — тя погрешно, аз правилно.
ЧЕКВЪРТЪК.
ЧЕТВЪРТЪК.
Мили Боже, мили Боже на небето, моля Те, направи така, че почти да не я боли.