Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (182)

3.

Времето още е хубаво, но вече има дъждовни дни и бурни ветрове, а понякога морето изглежда страховито. Идва есен. Скоро трябва да се прибираме у дома.

Аз престанах да работя нощем при господин Феланцони, тъй като бях спечелил достатъчно, за да купя гривната. Манфред Лорд е много зает. Убеждава ни да излизаме с лодката. До Марчана Марина. До Порто Адзуро. Той назовава всички места, където ходехме с Верена, при това се усмихва меко и не ме изпуска от очи.

И така, взимаме лодката и потегляме. Денят е много хубав, ние сме тъжни. Но поне можем да разговаряме. Дълго размишлявах дали да кажа на Верена за моето чувство, че някой ни преследва. Не го направих, за да не я плаша. Сега се налага.

Тя се втренчва в мен.

— Някой ни наблюдава?

— Откакто съм на Елба. Убеден съм. По поръчение на мъжа ти. Убеден съм, че тази проклета среща при майор Инграм беше пак по негова инициатива. Убеден съм, че мъжът ти знае всичко, че е информиран за всичко. — И в рая може да се водят адски разговори.

Верена е пребледняла. Лицето й се е източило още повече, очите й са още по-големи.

— Но… но ако той знае всичко, защо не казва нищо? Защо те покани вкъщи? Защо ни оставя сами?

— Не мога да го докажа… Но имам една теория.

— А именно?

— Мъжът ти знае също — как е научил, не мога да кажа, — че снимки на продупчените страници от книгите са в твоя сейф. Той иска да ни държи в ръцете си, и то все по-здраво! За да може един ден да каже: дайте снимките! Не е наложително да се разведе. Може да ми забрани да стъпвам у вас, а теб да изпрати на околосветско пътуване, или пък може да ни съди за прелюбодеяние.

— Не!

— Напротив! Проверих. Случва се често. Може да ме тикне в затвора. Няма да ни остане нищо друго, освен да сключим с него сделка — той получава снимките, аз получавам теб.

— Звучи ми фантастично!

— Така ли? Тогава да ти кажа още нещо. Нали ти споменах, че баща ми взе колата… Всъщност… — казвам й истината, сега вече няма никакъв смисъл да крия, сега вече само истината може да ни помогне.

— Ти… мислиш ли, че Лео е действал по негова заръка?

— Не знам. Но Лео ми показа не само писма и записи на разговори Енрико и другите, имаше и снимки на нас двамата. Снимал ни е и когато сме влизали, и когато сме излизали от къщичката. Защо мъжът ти да не му е казал да дойде на Елба и да продължи в същия дух.

— Сериозно ли вярваш, че е възложил на Лео да ни изнудва?

— Да. Методите много си приличат. Но дори и Лео да е действал самостоятелно и да покаже на мъжа ти снимките — ефектът е същият.

— Чувствам се много гадно, Оливер.

— И аз, Верена, и аз.