Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (174)

9.

Ако се случи ден, в който Верена не разполага с време и аз нямам настроение да пиша, отивам до Портоферайо. Малките улички зад Площада на Републиката. Размотавам се наоколо. Седя на улицата пред някой бар и пия еспресо. Наблюдавам възрастни мъже, които си говорят така, като че ли всеки момент ще се сбият. Разглеждам малките дюкянчета, корабите, които пристигат от Пиомбино, яхтите на богаташите в пристанището. Там е и яхтата на господин Лорд. Тя е приказна.

Сега следва да разкажа и за гривната.

На площад Кавур има двама златари. Единият е мошеник, ми каза дядо Ремо. Но при него са по-хубавите пръстени, верижки, камъчета и гривни. Фабриките на моя старец също са по-големи, отколкото на другите в бранша. Който мами, винаги е най-добре. Какво да се прави, така е.

Един предобед съм виснал пред магазина и гледам — златна гривна. Тя е от множество тесни гривнички, свързани с халкички. Глупаво е да си харесам такова нещо, но е факт — аз се влюбвам в тази гривна. От пръв поглед. Сещам се, че не съм подарявал на Верена никога нещо истинско. Така че влизам в магазина и там ме посреща дребен господин със зализана коса, който потрива ръце и казва, че гривната струва десет хиляди лири. И то само защото златото в Италия е много евтино.

Следва грандиозен пазарлък, който продължава почти час. Той претегля гривната, държи я срещу светлината, настоява да я разгледам на улицата. За половин час бях успял да сваля цената до осем хиляди. Имам осем хиляди, но ако ги похарча, провалям остатъка от летуването. Плащам три хиляди, за да си запазя гривната, и казвам, че ще я взема в някой от следващите дни.

Разбирате, че лятото, горещината, морето, островът, всичко това ме е зашеметило. Дали Верена ще може изобщо да носи гривната? Все едно! Искам да й я подаря. Дори и да се наложи да я държи в сейфа си. Трябва да й я подаря! Но откъде да намеря пари, за да я купя?