Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (38)

14.

— Мили боже, ти чу, че шефът каза да не сядаш до мен, Ханзи, не аз!

Казвам го за трети път. Стоим пред главната сграда под стария кестен и луната свети отровнозелено през клоните.

Другите ученици отдавна са се прибрали. Навремето четох една книга със забележителното заглавие „Беден, грозен, зъл“. За това заглавие се сещам сега, когато Ханзи, малкият гърбушко, ме гледа с разкривено от омраза лице. Беден и грозен — това наистина прави човека зъл.

— Не ме интересува дали шефът ме е сложил да седна някъде другаде, или не! Ти си моят брат. Ти беше длъжен да ме защитиш!

— Аз! Как?

— Ти трябваше да кажеш, че настояваш Ханзи да седи до теб. Но не, ти мълчиш като задник! Разбира се, принцът е нещо изискано! Затова снощи го защитаваше срещу мен!

— Аз го защитавах не защото принцът е нещо изискано, а защото ти се държа с него долно!

— Но ти си ми брат!

— В случая това няма никакво значение.

— Не, има! На брат или на сестра винаги трябва да помагаш и да ги защитаваш — иначе какъв е смисълът на цялата игра?

Совите викат.

Верена Лорд… Дали точно сега казва на мъжа си, че е бременна?

— И нека споделя нещо с теб, Оливер — червената роза я сложих до чинията ти аз.

— Ти ли?

— Мислиш, че Джералдин е толкова тъпа? Мислиш, че тя иска да я изхвърлят? Не забеляза ли как се изчерви, когато другите видяха цветето? Това — казва моят побратим — беше малко предупреждение какво те очаква, ако не започнеш да се държиш прилично с мен.

Само го гледам втрещен.

— Аз съм малък. Аз съм слаб. Аз съм гърбав. Аз съм само на единадесет години. Но умът ми щрака. Мога да бъда много неприятен, Оливер. Много.

Естествено, човек не бива да позволява да се държат така с него.

— Сега ще ти кажа нещо, Ханзи. Пет пари не давам за теб! Търси си някой друг за брат, аз и без това нямам нужда от някой, който постоянно да ме шпионира.

В отговор той подсвирква марша от „Мостът на река Куай“ и подритва камъчета.

— Разбра ли ме?

— Абсолютно, Оливер. И затова ти трябва да държиш на мен независимо от това дали го искаш, или не. Няма да позволя брат ми, и то точно когато най-сетне го намерих, да ми бъде отнет от някакъв си посран принц.

— Какво означава това?

— Аз знам всичко — казва той и подритва камъчета.

— Какво?

— Видях всичко.

— Нямаше нищо за гледане.

— Ехе… Видях всичко с Джералдин и всичко при кулата.

За Джералдин ми е безразлично, но за кулата трябва да разбера точно какво е видял.

— Какво при кулата?

— Ти даде на малкото момиченце марципан, след това то те целуна, ти се качи горе, след това дамата слезе долу, а след това ти.

— Но не знаеш коя беше дамата.

— Само че знам.

— Глупости.

— Не са глупости.

— Хайде казвай, коя е дамата?

— Майката на малката.

— Голямо чудо! Не й знаеш името.

— Напротив. Знам й името.

— Не! — Потръпвам.

— Да! През лятото малката идваше често в откритата къпалня, долу до „А“. Още не можеше да плува. Аз си играех с нея и внимавах да не й падне поясът. Тя се казва Евелин Лорд. Следователно и майката се казва Лорд. Само не й знам малкото име. Но едва ли ще има мнозина Лорд тук — какво ще кажеш?