Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (171)

6.

Движехме се покрай северния брат, през залива Прокио, покрай Баньо, където живее мисис Дърам. Когато наближихме брега, се облякохме. Видяхме тъмнозелени гори и супермодерни бели вили, цъфтящи градини, поникнали на стръмни склонове. Седим на тераската на малък бар. Барът е Марчана Марина, на единствената улица, която май има тук.

Пием кианти и гледаме рибарите, които подготвят лодките си за нощното излизане. Почистват фенерите, подреждат мрежите, смеят се и се шегуват. Толкова са бедни, а така ведри. В Германия има много богати хора. Но кога се смеят?

Слънцето се спуска все по-ниско.

На тротоара срещу бара има голям американски мюзикбокс. Наоколо му се мотаят пет момичета и едно момче. Те всички са малки и бледи, зяпат мюзикбокса. Едно от момиченцата вече може да чете, но нямат пари. Поне толкова мога да разбера — прочита им заглавията на песните, които можеш да си пуснеш, ако имаш пари.

Чак толкова беден не съм. С помощта на бармана и с много запъване на италиански, френски, английски и отделни думи на немски разбирам, че човек трябва да пусне монета от сто лири в автомата, за да се чуят три песни. Реакцията е неочаквана, но логична. Възниква страхотен спор. Кои три песни да се изберат? Страхотни викове… Тогава Верена пресича улицата. Много думи на италиански. Верена дава на децата още сто лири. Сега всеки може да чуе любимата си песен.

Връщаме се с чашите си обратно на малката маса на терасата до водата. В момента, в който сядаме, прозвучава първата песен. Толкова силно, че сигурно се чува из цялото градче.

— „Нашият концерт“ — казва Верена.

И се умълчаваме. Дълго се гледаме, докато песента свърши. Рибарските лодки потеглят. Те са вдигнали платна, които блестят кървавочервени на светлината на залязващото кървавочервено слънце. Никога не съм изживявал такъв ден.

В този момент Верена казва:

— Никога не съм изживявала такъв ден.

Мълчание. Верена се е загледала в далечината.

— За какво мислиш? — питам аз.

— Мисля си, че ако сега трябва да умра, в този миг, в тази секунда, ще умра толкова щастлива, колкото не е била никоя жена досега.

Кървавочервени са платната на лодките, които се плъзгат безшумно навътре в морето.