Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (196)

1.

На 9 януари 1962 година в 14:00 часа около триста деца, които се бяха събрали пред училищната сграда на интерната на доктор Флориан в Таунус, забелязаха черна сянка, която внезапно изникна от снежната буря, бушуваща от часове. Това беше хеликоптерът на Бундесвера, който дълго беше обикалял над училището, докато пилотът разпознае големия бял чаршаф с нарисувания на него червен кръст. Най-сетне машината започна да се снишава. Перките завихряха снега и го запращаха в лицата на малките. Вертолетът кацна върху червения кръст. Пилотът и вторият пилот изскочиха навън.

Отвориха вратата и помогнаха на един нескопосен трудноподвижен възрастен мъж да слезе. Той беше с тежък старомоден балтон, дебел шал и голяма шапка. Откъм училището към него се запъти професор Флориан.

— Алберт Лазарус — представи се старомодният пришелец. Един от многото случаи, в които парадираше с това име — името на големия лекар и филантроп Алберт Швайцер, на когото се опитваше да подражава в обноски и начин на живот, защото той се казваше, както вече съобщихме в началото Паул Роберт Вилхелм Алберт Лазарус.

— Доктор Флориан. Очаквахме ви, господин Лазарус.

— Очаквахте ме?

— Криминалистите използват тук при нас един предавател, тъй като всички телефонни връзки са прекъснати.

— Тази сутрин се върнах от Виена и се представих на инспектор Вилмс от служба „Убийства“ във Франкфурт. Вижте, аз съм стар болен човек, дето дните му са преброени — Лазарус бързо пъхна в устата си три различни по цвят хапчета. Явно в джоба си има много такива. — Но аз съм и човекът, който прочете ръкописа на Оливер Мансфелд. Помолих инспектор Вилмс да ми разреши лично да донеса ръкописа въпреки цялото напрежение и опасност — защото полетът беше всичко друго, но не и приятен, — за да мога да присъствам при разследването на случая, което явно няма много да се забави.

Единият от пилотите връчи на Лазарус очукан стар куфар.

— Благодаря — каза редакторът, след това се обърна към професор Флориан. — Тук съхранявах ръкописа. Къде е главният инспектор Харденберг?

— Той разпитва долу в „А“ свидетели. Извинете, „А“ е…

— Хотел, знам. Мисля, че знам всичко, което трябва да се знае за „А“, за вашия интернат, за децата, а и за някои от възрастните. Как мога да стигна до хотел „Амбасадор“?

— Приготвили сме ви шейна. Всички пътища са затрупани.

— Добре че шейната е толкова голяма — каза Лазарус. — Защото сме докарали ковчег. Така ще можем да го вземем.

При тези думи пилотът и вторият пилот извадиха от вертолета ковчега. Мъртва тишина. Върху матово блещукащия ковчег падат снежинки, безброй снежинки.

— Тялото в „А“ ли е?

— Да. Патоанатомът го оглежда там.

— Тогава да потегляме — казва Лазарус.