Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (34)

10.

Не по-малко интересно от отговора на Зюдхаус беше и това, което каза Ноа. С леко заекване и сведена глава, като че ли точно него трябва да го мъчи съвестта, той рече:

— Господин докторе, вие знаете колко ви почитам за поведението ви. Знаете, че знам какво е трябвало да преживеете в концлагера. Ясно ми е, че със сведенията за Третия райх искате да направите нещо важно. Но се стремите да постигнете невъзможното.

— А именно? — приятелски попита доктор Фрай, куцукайки из стаята.

— Искате да просветите хора, които е невъзможно да бъдат просветени, господин докторе.

— Имате предвид Зюдхаус?

— Да, например него. Няма да успеете. Тези, които не са в състояние да научат нищо, си остават такива. Знаете ли какво ще се случи? Ядът и омразата му към нас само ще се засилят.

— Не е вярно, Голдмунд.

— Вярно е, господин докторе. Аз ви се възхищавам. И ви почитам. Но вие сте на погрешен път. Този народ е непоправим. Всичко е съвсем безсмислено. Нали виждате — който каже нещо срещу нацистите, е комунист! Това ли искате?

— Да, Голдмунд. Съгласен съм, с удоволствие, ако е така.

— Извинете, господин докторе, но ви мислех за по-умен. Каква е ползата от някаква абстрактна истина?

Доктор Фрай отговори с едно изречение, което си заслужава да напиша тук. Той каза:

— Истината не е абстрактна, Ноа, истината е конкретна.