Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (102)

10.

Следва един период, в който Верена може да бъде видяна в различни американски клубове във Франкфурт. Тя флиртува. Тя танцува. „По това време свикнах да пия — казва Верена. — Често бях толкова пияна, че трябваше да ме откарват вкъщи.“ Намирала си приятели, без да подбира, после ги изхвърляла, когато й омръзвали. В повечето случаи това ставало много бързо.

Известно е, че такова отношение е особено предизвикателство за много мъже. Скоро Верена се превръща в своеобразен символ за целия франкфуртски гарнизон. Висши офицери се надпреварвали да я имат. Тя се оставяла да й правят подаръци, да я извеждат, да я целуват и после лягала с тях — не чак толкова често.

„Човек не бива да им пуска много — обяснявала на една приятелка. — Трябва да се правиш на труднодостъпна. Иначе ще им омръзнеш.“

През този следобед, когато ми откриваше историята на своя живот, тя ми каза: „Джак беше мъртъв. Никога не съм го обичала истински, но той беше добър с мен и аз си бях внушила, че мога да се науча да го обичам. С това се свърши. Сега си внушавах, че всички любовни истории, сегашни и предстоящи, имат лош край. Тогава реших никога вече да не обичам. Никога вече!“

Това го решила тогава.

Удържала на решението си почти три години. Междувременно свикнала с някои неща, а и добила доста опит. Тя пушела и пиела прекалено много, но това не й пречело. Освен това била — особено по отношение на американските жени — много предпазлива. Не трябвало да дава повод за ревност или оплаквания. Избягвала връзките с женени мъже. В службата нейната вежливост била непоклатима, не си позволявала никакво сближаване нито с най-привлекателните лейтенанти, нито с най-чаровните полковници. В магазина не приемала никакви подаръци. Всяка немска сътрудничка на търговската къща всяка вечер била проверявана, събличана до голо от служителка на Женския помощен корпус, дали не е откраднала нещо от този рай.

Вие сте уволнена! Това било изречението, което чувала стотици пъти, когато някоя от Женския корпус намирала у момичетата найлонови чорапи или блокче шоколад.

Верена не искала да бъде уволнена. И никога не крадяла. Гледала си работата и изхранвала себе си и брат си, доколкото можела. Междувременно получавала от мъжете много подаръци — извън службата. Въпреки това Ото се пробвал със сделки на черния пазар — дълго време с успех. Какво е вършел и как го е вършел, с какво е търгувал и с кого, не е нужно да пиша. Всеки, който тогава е бил на двадесет и повече години, знае всичко за подобен вид дейност. Които още не са били на двадесет, не е необходимо да знаят.

Не бих искал никого да отегчавам или заблуждавам с книгата си.

Глуповатият безпомощен Ото изкарвал от 1950 до 1953 година много повече от сестра си, която работела от осем сутринта до пет вечерта. Той наел голямо жилище на Бокенхаузер. Неговите „диви“ партита били прочути. Той имал много приятелки и много пари.

На 12 април 1953 година бил арестуван от Централния следствен отдел, американската Криминална полиция. Агентурна група под ръководството на някой си Робърт Стивънс от дълго време наблюдавала бандата, ръководена от Ото. И нанесла удара си.

Главният свидетел на обвинението по случая бил мистър Робърт Стивънс.