Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (191)

12.

В библиотеката е толкова тихо, че човек може да чуе как навън падат капките. Аз сам си приготвям питие. Господин Лорд се усмихва. Той се е облегнал на един гоблен. Верена ни гледа. Знам, че трябва да направя нещо. Знам, че трябва да кажа нещо. Сега е мой ред.

— И какво означава всичко това? — питам.

— Всичко това трябва да запази моето добро име и да помогне за вашето щастие.

— Нашето щастие! — Верена се смее горчиво.

— Не се смей така, сърце мое. Ти и не предполагаш колко много те обичам. Никога не си предполагала. Никога няма да можеш и да предположиш. Знам, че ти не си ме обичала.

— Манфред…

— Аз бях за теб подслон, последното спасение, закрила и дом, никога любовник. Иначе нямаше да ми изневеряваш още от самото начало. Просто ударих на камък… — Той или е невероятен артист, или сега страда наистина. — Аз те обичах повече от която и да е друга жена, която някога съм срещал. Аз ти дадох всичко, което можех да ти дам…

— Можеш да си го вземеш обратно.

— Не го искам. Задръж всичко. Приемам развода. Може ли Оливер да те изхранва?

— От Коледа ще мога — казвам аз и си мисля: „Лъжа. Но ще принудя конкурентите на баща ми да ми предплатят.“

— Повярвайте, не ви мисля злото. Срещу любовта лекарство няма. Но и вие трябва да ме разберете, аз трябва да се защитавам. Защото, Оливер, с ръка на сърцето, вие ще използвате снимките, за да ме изнудвате, ако не се съглася веднага на развод, нали?

— Естествено.

— Виждате ли? И затова искам снимките. Всичките седемдесет и седем.

— Откъде знаете, че са седемдесет и седем?

— Вие бяхте толкова непредпазлив да проявите филмите при господин Едер във Фридхайм. Бизнесът на господин Едер не върви. Аз му отпуснах малък кредит — да продължавам ли?

— Не.

— Следователно: снимките и филмите. Виждате, работили сме с едни и същи методи. Има само една разлика — вие ми дайте сега вашите филми и снимки, аз ще задържа всичките, направени от Ото и Лео. И ако един ден — не го вярвам, вие сте почтен човек, вие ми отнемате само жена ми — ако някой ден разбера, че притежавате копия, ще намеря адвокат, който ще съсипе и вас, и брака ви с всичките филми и записи, които притежавам. Ти ме познаваш, Верена. Сериозно ли говоря? Ще го направя ли?

Верена кима.

— Виждате ли, Оливер? Умна жена. Къде, между другото, са филмите?

— В добро скривалище.

— Изобщо не съм предположил, че не са в добро скривалище. Кога ще ги получа?

— Едната половина, когато подадете молбата за развод, другата при обявяването на развода.

— С това съм съгласен. Кога ще се разделим? Сега е вече краят на октомври.

— Подайте молбата за развод веднага. Тогава вероятно ще се уреди през януари.

— Великолепно, Оливер, великолепно. Тогава бихме могли тримата заедно да празнуваме Новата година. Не, не, виждам вече, че предпочитате да бъдете сами. — Той поглежда през прозореца. — Точно сега, когато имате отново кола. Такава кола е чудесна за студения сезон, нали? „Гарвани грачат, политат стремглаво към родния бряг. Блазе на тогова, който сега…“

— От къде знаете?

— Ото. Той си позволи да запише някои от вашите срещи в изгорялата къщичка. Трябваше само да закачи на външната стена малкия магнетофон. Наистина много чувствителна апаратура, скъпи Оливер.