Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (190)

11.

— Знаеш?

— Всичко, сърце мое, уплаших ли те? Не исках. Сега трябва да запазиш самообладание. Погледни мен, аз го запазвам. При това за мен е по-трудно, отколкото за теб, защото…

— Откъде знаете? — питам аз.

— Млади приятелю, комуто очевидно липсват добрите маниери, в противен случай не бихте ме прекъсвали… Но очевидно притежавате други качества… Докъде бях стигнал, а, да… Аз възложих на Лео да ви следи почти от една година. Знам за вашите срещи в къщичката, знам за кафенето, знам, че не от няколко дни, а от няколко седмици сте били на Елба, преди да се срещнем. Знам, че сте спали в къщата ми, когато сте пристигнали, че по цели дни сте били с Верена в морето, в Марчана Марина, в Порто Адзуро. Знам какво е ставало в лодката, какво се е говорило в лодката. Искате ли да ви пусна един от записите?

— Записи?

— Сега има съвсем малки, много удобни магнетофони. Твоят любезен брат, Верена, ми обърна внимание. Много го бива в техническите работи… Тези миниатюрни апарати се включват и изключват автоматично. Едно такова чудо на техниката Ото монтира на моторницата, скъпа. И снимките, които направи, са изключителни.

— Тази свиня! Тази свиня! Тази свиня!

— Но много интелигентна свиня. Обратно на, извинете ме, например на вас, Оливер. Затова и не оставих Джералдин да отпътува сама за Елба. И тя остави у мен впечатление на доста ограничен човек. Но под ръководството на Ото, когато трябваше само да изпълнява неговите нареждания… Не, не, аз и от нея съм много доволен. Много.

Навън започна леко да вали. Капките падат по есенните дървета, пожълтелите поляни, по чакълестия път, по бялата ми кола. Манфред Лорд продължава да се разхожда напред-назад из библиотеката.

— Човек с бизнес като моя никога не може да бъде достатъчно предпазлив, вече ви казах. Всеки от твоите любовници беше мой потенциален професионален противник и можеше да стане опасен за мен. Затова изготвях досие за всеки от тях. Не за да го изоблича като прелюбодеец, имам предвид не на първо място, въпреки че това е постоянна заплаха, а по-скоро да го държа в шах по отношение на сделките. — Лорд се смее. — Господин Сабадини беше единственото изключение. Моят приятел. Моят добър партньор. И точно него ти захвърляш! Тогава ти попречи на няколко големи сделки, знаеш ли го, сладка моя? Но аз не ти се сърдя…

— По-нататък. Говорете по-нататък.

— Най-сетне събудих любопитството ви, нали? На няколко пъти ви дадох стари книги, когато летяхте при баща си. Вие снимахте много от страниците.

— Откъде сте разбрали?

— От Джералдин.

— Тя няма как да знае.

— Познавате ли едно сакато момче, мисля, че се казва Ханзи? Е, той ви е наблюдавал, когато сте снимали страниците, и е разказал всичко на Джералдин. А тя в безумната си ревност към вас неверния, го разказа на мен.

— Е, и?

— Не казвайте „е, и“, млади приятелю. Човек, съден за прелюбодеяние, не може да се ожени за жената, с която лъже съпруга, дори и след нейния развод. Не го знаехте, нали? Виждам, че ще трябва да пийнете още нещо…