Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (127)

8.

— Ако ти разкажа какво се случи, направо ще се посереш — казва Ханзи.

Вече съм в „Квеленхоф“. Обичайните крясъци и тичане на малките момчета. Всички се прибират. Пред къщата са паркирани автомобили. Добрите родители ни показват колко са добри. Те почти подлудяват господин Хертерих с оплаквания, молби, грижи, изисквания. Получи ли Фриц най-сетне по-добро легло? Защо храната е толкова лоша? Не противоречете, Карл-Хайнц се оплака! Кога ще бъдат готови новите кабинки за баня?

И така нататък, както всеки път.

— Защо трябва да се посера? — питам аз.

С Ханзи се спасяваме от бъркотията в една тоалетна, влизаме и Ханзи слага резето.

— Дай цигара.

Давам му.

— Ти имаш чувство за хумор, нали? Това, което имам да ти разправям, си струва целия пакет.

Подарявам му го.

— Значи Джузепе остана тук също като мен, нали?

— Да.

— И се оказа, че той има право. Този Фан… Този еди-кой си…

— Фанфани.

— Да, той наистина пусна баща му от затвора. Знаеш ли какво се случи след това?

— Какво?

Ханзи пуска водата, понеже някой натиска бравата на вратата.

— Италианците са побъркани на тема деца.

— И?

— Е, при освобождаването си бащата на Джузепе получава някакви пари. Естествено, всички роднини не могат да дойдат тук да празнуват Коледа заедно. Но бащата на Джузепе — той е техник — намира веднага работа в някаква фирма за отоплителни инсталации във Франкфурт. Двугодишен договор! Видях го като пристигна — беше на трети. Беше облечен в дрипи. Но на Джузепе донесе ново палто, топли обувки и пуловер. И огромен пакет с лакомства. Джузепе изпадна в пълно блаженство.

— Мога да си представя.

— Не, това не можеш да си го представиш! Той танцуваше от щастие! Баща му също! Бяха като превъртели и двамата. Рашид се разрева, този лигльо. След това бащата заведе Джузепе да ядат в някаква кръчма. Вечерта Джузепе се връща и казва… — Ханзи се разсмива така, че се задавя.

— И кое е толкова смешно?

— Това, което Джузепе ни каза на мен и на Рашид.

— И какво беше то?

— Че всички комунисти са престъпници.

— Но баща му е един от тях.

— Чакай, чакай! Баща му беше един…

— Защо беше?

— Бащата на Джузепе беше комунист. Но вече не е! В затвора той се срещнал с различни хора и мислил върху всичко. Разговарял и със свещеника на затвора. И той променил вярата му. Едва излязъл от затвора, станал католик. И сега Джузепе се подготвя за причестяване.

— Къде е сега Джузепе?

— Кара кънки.

— Но той няма кънки.

— Али му подари.

— Али?

— Е, той имаше два чифта. Освен това сега той е побратим на Джузепе. Ясно, нали? Двамата са неразделни. Али е запленен от Джузепе. Подарява му шоколад, сапун. Дори един клин! И вече двамата се молят заедно. Е, това не си ли струваше цигарите? — пита Ханзи.