Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (113)

21.

Още в първия ден на стачката шефът разговаря по телефона с бащата на Зюдхаус и с жена му. От съдържанието на разговора знаем само това, че групата около главния прокурор продължава да настоява за уволнението на доктор Фрай. Той е в отпуск до изясняване на случая и е заминал за Франкфурт, където живее в малък хотел.

На втория ден от стачката пристига един чиновник от Главното училищно управление във Франкфурт (англичаните фотографираха и него) и заяви, че училището ще бъде затворено и всички ще бъдем изправени пред съд за малолетни, ако стачката продължи. Никой не размени и дума с чиновника.

Следобед шефът съобщи по високоговорителя, че разпореждането на Главното училищно управление е отменено с указ на Министерството на просветата. Той отново ни предложи да се явим в клас.

— Сега само да издържим — казва Джузепе.

На третия ден от стачката (аз телефонирам всеки ден на Верена, но не мога да отпътувам за Франкфурт, защото човек не знае какво би могло да се случи тук в следващия четвърт час) се появява един мерцедес 300 с шофьор, който взема Фридрих Зюдхаус. Той трябва да е знаел за пристигането на колата, защото всичките му неща бяха опаковани и веднага замина.

Същия ден Томас получава от баща си телеграма, в която той изисква от него веднага да се дистанцира от стачкуващите. След което Томас отива в пощата във Фридхайм и телеграфира на баща си в Главната квартира на НАТО:

„Не мисля да прекъсна стачката. Ако бъда отведен оттук, ще избягам и трябва да ме издирва полицията. Желая весело прекарване. Томас.“

На тази телеграма не се получава никакъв отговор.

Но понеже мълчат и бащата на Зюдхаус и сие, Ноа предлага:

— Кажи на твоите двама журналисти, Томас, че сега вече могат да започват.

И така на петия ден три големи лондонски вестника съобщават на първите си страници със снимки и текст за събитията в нашия интернат. На следващия ден всичко това може да се прочете в немските вестници — макар и не на първите страници.

Пристигат много репортери. Полицаите, учителите и възпитателите искат да ги посрещнат, но ние пресрещаме репортерите през гората и им казваме всичко. На шестия ден излизат много съобщения. Тази вечер шефът отново говори по високоговорителите:

— Трябва да ви направя едно съобщение. Фридрих Зюдхаус и още тринадесет ученици напуснаха нашия интернат. Всички родители, които поискаха доктор Фрай да бъде уволнен, са съгласни той да остане и да продължи да преподава както досега. Утре сутрин в осем очаквам всички без изключение да бъдат в клас. Стачката свърши.

В къщата на малките момчета страхотни възторжени крясъци. В пъстрите си халати и пижами момчетата танцуват и скачат наоколо, боксират се и танцуват.

И отново гласът на шефа. Той дълго си прочиства гърлото, докато гласът му стане ясен, и аз усещам, че се напряга страхотно, за да говори сериозно:

— Осъждам поведението на всички, които стачкуваха, разбира се, най-остро. Ще има дисциплинарно разследване. Впрочем на всички ви пожелавам лека нощ.

— Лека нощ — реват децата в хор.

Първия час на следващата утрин имаме история. Слабият доктор Фрай влиза, куцукайки.

— Седнете.

Всички сядат.

— Днес ще се спрем на събитията, при които бяхме… хм… прекъснати — казва доктор Фрай, докато куца из стаята. — Ще говорим за така нареченото взимане на властта от Хитлер и за влиянието на тези събития върху немската тежка промишленост… — гласът му става по-несигурен. Той ни обръща гръб. Настъпва дълга пауза. След това доктор Фрай казва тихо: — Благодаря ви.