Йоханес Марио Зимел
Любовта е само дума (208)

13.

Това е истината, цялата истина. Това е всичко, което се случи. Не премълчахме нищо. Зрителят на такава битка, както казахме, има шанс да научи събитията. Шанс да спечели, разбира се, няма.

Манфред Лорд, който беше обещал на господата Харденберг и Лазарус да разкаже цялата истина, не разказа цялата истина. Разбираемо е. Манфред Лорд не беше зрител. Той беше, ако може да се направи такова сравнение, на ринга. Той се биеше. И имаше някакъв шанс да спечели жена като Верена. За поведението си спрямо Оливер, който беше пребил, се разкайваше. Това си го призна…

— Признавам, че се държах варварски и заслужавам презрение — казва Манфред Лорд, — но все пак мисля, че точно сред мъжете ще намеря разбиране за поведението си, като се има предвид колко дълго време оставих да се върши всичко.

— Въпрос на вкус — отговаря Харденберг. — Но въпрос, който ме интересува по-малко от един друг.

— А именно?

— В романа си Оливер Мансфелд разказва за снимани страници от книги, които очевидно съдържат кодирани сведения. Той пише, че вие сте му давали такива книги, когато е летял за Ехтернах, и че неговият баща му е давал книги за вас, когато се е връщал.

— Чиста лъжа.

— Госпожо?

Верена поглежда към мъжа си, след това към снимка на Евелин, поставена на нощната й масичка накрая поглежда покрай Харденберг навън в снежната фъртуна и отговаря с абсолютно равнодушен глас:

— Никога не съм чувала за такова нещо.

Лорд се усмихва.

Верена пак плаче. Лорд я гали успокояващо.

— Нерви — казва той. — Само нерви, господа.

— Естествено — отговаря Харденберг. — Между другото, известно ли ви е, че е наредено ново разследване на случая Валтер Мансфелд и с това отпада клаузата за давност.

— Чух.

— Ако господин Мансфелд дойде в Германия, веднага ще бъде арестуван.

— Тогава очевидно господин Мансфелд няма да се върне в Германия — отговаря Манфред Лорд, гледайки жена си. — Наистина, скъпа, трябва да се успокоиш.

Верена Лорд престава да плаче.

Главният инспектор Харденберг обвинява Манфред Лорд, след доброволното му признание в нанасяне на телесна повреда и го уведомява за предстоящо следствие по случая. Манфред Лорд уведомява, че гледа на това спокойно и назовава имената на тримата си адвокати.

Когато Харденберг и Лазарус след половин час напускат къщата, в сумрачния салон срещат малко момиченце.

— Ти си Евелин, нали? — пита Лазарус.

— Да, господине.

— Знаеш ли кои сме ние?

— Сещам се. От полицията, нали?

— Защо мислиш така?

— Заради чичо Мансфелд.

— Какво е станало с чичо Мансфелд?

— Вие знаете.

— Ти обичаше ли го?

Малкото момиченце отговаря тихо:

— Да. Аз съм много, много нещастна, че той е мъртъв.

Това са единствените думи на мъка, които някой в тази къща намира да каже за Оливер Мансфелд.