Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Разгром, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 4,5 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Разгромът
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Дамян Дамянов
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 16/32/108
Печатни коли: 29,25
ISBN: 978-954-9772-68-5
История
- — Добавяне
Заключение
Какво да правим с предателите?
Понеже не са способни нито да съчинят правдива история на войната, нито да опровергаят изводите на независимите изследователи, нито да обяснят множеството несъответствия и странности в нейното избухване, развой и изход, сериозните историци все повече са склонни да решат проблема радикално. Все по-често звучи призивът: а не е ли време да трепем в нужниците всички, които не вървят в крак с колектива, които се отклоняват от генералния курс?
Ето че в редакцията на главния военен вестник полковник А. Ю. Бондаренко разговаря с последния председател на КГБ на СССР В. А. Крючков. И двамата през август 1991 година, проявявайки нечувана страхливост, измениха на съветската родина, на съветското правителство, на съветския народ и на воинската си клетва.
Вярно, Крючков се опитал да прави нещо, но ръцете му, както и ръцете на всички негови колеги, треперели. И не само ръцете. Без нито един опит за съпротива той и неговите съучастници веднага се предали в плен на победителя. Твърде бързо тези последни любители на комунизма преминаха на страната на новата власт и благополучно получават от нея грандиозни, невиждани нийде по света пенсии, надбавки и привилегии.
А Бондаренко дори не се опитал да остане верен на клетвата си. В онези славни дни на 91-а година той се криел от своя народ и не бързал да пролива кръв за любимата си власт.
След 13 години те са се посъвзели, нахрабряли са, и двамата си спомнят родния комунистически режим, при който са живели толкова прекрасно. И двамата си спомнят, че е трябвало да го защитават, но се намерили хора, разбираш ли, дето се уплашили да защитават съветската Родина. И полковник Бондаренко задава въпрос на по-старшия си другар: „А какво смятате, че трябва да правим с предателите?“ („Красная Звезда“, 28 февруари 2004).
На това бившият председател на КГБ на СССР, който е изоставил поста си при първите признаци за опасност, отговаря: „Мисля, че трябва да правим това, което се правеше при съветската власт… Много от предателите бяха дадени под съд, повечето от тях бяха осъдени на смърт“.
Златни думи.
Другари предатели, Бондаренко и Крючков, защо не започнахте със себе си? Още там, в редакцията, трябваше да си издадете присъдите и да помолите някого от присъстващите да ги изпълни.
А можехте да се ликвидирате и без чужда помощ.
Щом властта на ленинската гвардия е била приемлива за нашия народ (което не изключва отделни недостатъци), е трябвало да й бъдете верни, да се борите за нея.
А ако е била неприемлива, тогава е трябвало да се борите срещу нея.
Съгласен съм с гражданина Крючков: предателите трябва да се разстрелват. Или да се бесят.
Но нека всеки изменил на съветската власт да започне със себе си.
13 април 2009