Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

Заключение
Какво да правим с предателите?

Понеже не са способни нито да съчинят правдива история на войната, нито да опровергаят изводите на независимите изследователи, нито да обяснят множеството несъответствия и странности в нейното избухване, развой и изход, сериозните историци все повече са склонни да решат проблема радикално. Все по-често звучи призивът: а не е ли време да трепем в нужниците всички, които не вървят в крак с колектива, които се отклоняват от генералния курс?

Ето че в редакцията на главния военен вестник полковник А. Ю. Бондаренко разговаря с последния председател на КГБ на СССР В. А. Крючков. И двамата през август 1991 година, проявявайки нечувана страхливост, измениха на съветската родина, на съветското правителство, на съветския народ и на воинската си клетва.

Вярно, Крючков се опитал да прави нещо, но ръцете му, както и ръцете на всички негови колеги, треперели. И не само ръцете. Без нито един опит за съпротива той и неговите съучастници веднага се предали в плен на победителя. Твърде бързо тези последни любители на комунизма преминаха на страната на новата власт и благополучно получават от нея грандиозни, невиждани нийде по света пенсии, надбавки и привилегии.

А Бондаренко дори не се опитал да остане верен на клетвата си. В онези славни дни на 91-а година той се криел от своя народ и не бързал да пролива кръв за любимата си власт.

След 13 години те са се посъвзели, нахрабряли са, и двамата си спомнят родния комунистически режим, при който са живели толкова прекрасно. И двамата си спомнят, че е трябвало да го защитават, но се намерили хора, разбираш ли, дето се уплашили да защитават съветската Родина. И полковник Бондаренко задава въпрос на по-старшия си другар: „А какво смятате, че трябва да правим с предателите?“ („Красная Звезда“, 28 февруари 2004).

На това бившият председател на КГБ на СССР, който е изоставил поста си при първите признаци за опасност, отговаря: „Мисля, че трябва да правим това, което се правеше при съветската власт… Много от предателите бяха дадени под съд, повечето от тях бяха осъдени на смърт“.

Златни думи.

Другари предатели, Бондаренко и Крючков, защо не започнахте със себе си? Още там, в редакцията, трябваше да си издадете присъдите и да помолите някого от присъстващите да ги изпълни.

А можехте да се ликвидирате и без чужда помощ.

Щом властта на ленинската гвардия е била приемлива за нашия народ (което не изключва отделни недостатъци), е трябвало да й бъдете верни, да се борите за нея.

А ако е била неприемлива, тогава е трябвало да се борите срещу нея.

Съгласен съм с гражданина Крючков: предателите трябва да се разстрелват. Или да се бесят.

Но нека всеки изменил на съветската власт да започне със себе си.

 

13 април 2009

Край
Читателите на „Разгромът“ са прочели и: