Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

Глава 18
Е, и къде са плановете?

Имало ли е в нашия мобилизационен план от 1941 година такъв, конкретно отбранителен вариант? Съмнявам се. Ако се съди по спомените на висшето военно ръководство, такъв вариант не е имало. И думите на Жуков, че „сякаш се правеше всичко зависещо от нас, за да посрещнем максимално подготвени задаващата се военна заплаха“, не ликвидират съмненията ми.

Генерал-майор Ю. Солнишков

„Россия“, 1993, №26

1

Щом вече стана дума за 186-а стрелкова дивизия, хайде да проследим нейната по-нататъшна история. В съдбата на тази дивизия като в късче счупено огледало се е отразила печалната участ на целия Втори стратегически ешелон на Червената армия, т.е. на седемте армии, които в навечерието на войната Сталин тайно е придвижвал към западните граници от Задбайкалието, Сибир, Урал, Поволжието, от Северен Кавказ и други райони на Съветския съюз.

Ако се обърнем към мемоарите на окичените с ордени, увенчани с лаври на победата прославени пълководци, които запазвайки верността си към антинародния режим, са завършили войната на високи командни длъжности, причините за разгрома на всяка дивизия, корпус, армия, на целия Втори стратегически ешелон ще ни станат абсолютно ясни. Но за разнообразие нека видим началото на бойния път на 186-а стрелкова дивизия от диаметрално противоположна гледна точка.

Нека поне веднъж наш свидетел бъде не кадрови военен, а призован от запаса цивилен.

Не генерал, а младши лейтенант.

Нека за началото на войната разкаже човек, който я е завършил не като победител, а като затворник в норилските никелови рудници.

Името на свидетеля е Л. А. Самутин. Той е писал спомените си в края на 1970-те години без каквато и да било надежда да ги публикува. Понеже не е сложил никакво заглавие на мемоарите си, през 2002-а, много години след смъртта на автора, питерското издателство „Черно и бяло“ ги издаде под заглавие „Аз бях власовец…“.

В РОА, Руската освободителна армия, под трицветния руски флаг Самутин не попаднал случайно. Той смятал властта на кремълските окупатори за власт бандитска и престъпна. Изборът му бил съзнателен. Дълбоко осъзнат. Но отначало служил в Червената армия и бил в плен при германците.

В своите спомени Самутин не задава въпроси и не прави никакви изводи. Той просто разказва какво е преживял лично.

В самия край на книгата е неговата недописана автобиография, историята на живота му само до 1940 година. Книгата секва така: „Първите признаци на наближаваща буря: след завършването тримесечните курсове продължиха за неопределен срок. Удостоиха ме с командирско звание — младши лейтенант. На събранието по случай завършването комисарят на курсовете, стар полкови командир, прозрачно намекна, че скоро ще има война“ (с. 316).