Виктор Суворов
Разгромът (88)

1

Танковите дивизии са главният инструмент на агресията. През 1941 година в Червената армия е имало три пъти повече танкови дивизии, отколкото във всички останали страни в света, взети заедно. Други дивизии другарят Сталин също е имал достатъчно. Невъзможно е да се скрие това. Но ако не се крие, целият свят ще разбере освободителната същност на сталинската подготовка. Какво да се прави тогава? Как да се размие картината?

И изход е бил намерен: признаваме, че дивизиите са били много, но обявяваме, че това са били не пълноценни боеви формирования, а само скелети, само командири със знамена, само номера в пламналите глави на генералите от Генералния щаб. Било е решено да се обяви, че съветските дивизии са представлявали дивизии-скелети, че нито една съветска дивизия не е била комплектувана напълно.

Така и обявяват: „Към 1 юни 1941 година от 170-те дивизии и 2-те бригади, намирали се в петте крайгранични окръга, нито едно съединение не е било комплектувано според пълния щат“ („50 лет Вооруженных Сил СССР“, с. 235).

И така и тръгва. Група от експерти от Военната академия при Генералния щаб провежда всестранно изследване на проблема и стига до същия извод: „Към 1 юни 1941 година от 170-те дивизии и 2-те бригади, намирали се в петте крайгранични окръга, нито едно съединение не е било комплектувано до пълния щат“ („Начальный период войны“, с. 209). Авторския колектив е оглавил лично началникът на академията армейски генерал С. П. Иванов. Групата от експерти от Военната академия при Генералния щаб се само е стигнала до същия извод, до който са стигнали авторите на труда „50 лет Вооруженных Сил СССР“, но е изразила мисълта си и със същите думи, с точност до запетаята.

Още много маршали, генерали, академици, доктори, професори, доценти и кандидати са разглеждали този въпрос и всички са стигали до същото заключение, и всички са изразявали мисълта си със същата фраза. Дума по дума: „нито едно съединение не е било комплектувано…“.

Групите от западни експерти са ги подкрепили: така си е било… Щом самите руснаци признават, че не са били готови за войната, щом армейски генерал С. П. Иванов казва, че нито една дивизия не е била напълно комплектувана…

И публикуват разкошни томове: великолепна хартия, огромни снимки, звучни имена на световноизвестни автори и във всеки вариант на историята: „… нито една съветска дивизия не е била напълно комплектувана…“. Преписват историята, издават нови книги с още по-пъстри корици, с още по-гръмки имена на автори, а фразата се повтаря.

Тази истина е свещена и неоспорима: така учат във Военната академия при Генералния щаб и във всички други военни академии, и във всички военни училища…

След като за пореден път прочетох нерушимата формула в поредния разкошен том, аз си събирам папчиците, натоварвам ги в колата и си определям среща с поредния автор — прочут западен историк, който, незнайно защо, е повторил тази фраза. Тежък товар: 443 папки за всяка стрелкова дивизия, 62 — за стрелковите корпуси, 29 — за механизираните корпуси, 61 — за танковите дивизии… освен това за мотострелковите, моторизираните и кавалерийските дивизии, за въздушнодесантните бригади и корпуси, за противотанковите бригади… С една дума, много. Срещам се с прочутия автор, подреждам няколко папки (останалите само ги показвам — няма място за всички) и предлагам да си сверим сведенията: вие твърдите, че нито една дивизия не е била комплектувана, добре, извадете своите материали за 1-а Московска пролетарска дивизия, за 2-а, за 3-а… 100-а… 200-а… Дайте да сравним нашите сведения. Покажете какво имате вие, а аз ще ви покажа какво съм успял да намеря, да изрежа и да налепя на картончета.

И събеседникът ми угасва: сред историците със световни имена е прието да се изказват общи съждения, да се вниква в подробности не са ги учили. Търся, но още не съм намерил нито един историк-професионалист, който да си е завел папчица за всеки съветски генерал, за всеки военен окръг, за всяка армия, корпус, дивизия, бригада, за всеки флот, флотилия, ескадра.

Най-важното в науката са дипломите, наградите, титлите и званията. Колко красиво звучи: професор от Колидж „Сейнт Антъни“ при Оксфордския университет, лауреат… или началник на Военната академия при Генералния щаб, армейски генерал, доктор на военните науки, професор, заслужил деятел, кавалер, лауреат…

Не, аз никога не ще мога да се издигна до такива висоти, да застана в тези редици. И как да споря с деятели-кавалери-лауреати? Прекланям се пред титлите и званията. Завиждам. Нямам звания, нямам титли и никой не ме удостоява с награди.

Но аз имам нещо, което няма професорът от Колидж „Сейнт Антъни“, което не е имал и армейски генерал С. П. Иванов.

Аз имам ножица.

И папчици.