Виктор Суворов
Разгромът (176)

5

Генерал-майорът от ГБ, другарят Каболадзе, и други другари, понеже не можаха да възразят нищо по същество на моите книги, затънаха в тъмно тресавище, доказвайки, че зад моя гръб стоят групи британски специалисти. Тази крачка се оказа самоубийствена за тях. Жалко, че другарите телевизионери отрязаха моя отговор на това.

Защото не е нужно да си много умен, за да си направиш извод от изявлението на генерала, че и да го треснеш по главичката със собствената му тояжка. Щом британски специалисти, без да имат достъп до закритите съветски архиви, са способни да обяснят достъпно неразбираеми моменти от историята на войната, а генералите от ГБ и академиците от РАН, разполагайки с всички архиви, не могат нито да възразят, нито да дадат свое собствено обяснение, не е ли време тези генерали и академици да бъдат прогонени от високите си кабинети? Не е ли време на мястото на неграмотните лубянски профани да се поставят подготвени професионалисти, способни да дадат достоен отговор на всякакви измислици?

И тогава гебичарското войнство в хода на телевизионното сражение извади последния си резерв: ами че ти си предател! Ти измени на клетвата си!

Честно казано, не бях очаквал това. Пък уж са умни хора. На пръв поглед. Самите те всички са давали клетва. Самите те са се клели до последен дъх да пазят верността си на съветското правителство и съветския народ. Всички те са членували не само в комунистическата партия, но и в номенклатурата на ЦК на КПСС. Всички са дърдорили от високи трибуни глупостите, че скоро ще настъпи светло утре, в което всеки ще живее според потребностите си.

Но възможно ли е да се задоволят материалните потребности поне на един доносник на ГБ? Колкото и милиарди да му даваш, той все е недоволен. Колкото и яхти и дворци да му строиш, той иска още.

Самите отговорни другари, които седяха пред телевизионните камери в Москва, в съветските времена не са вярвали на приказките, че един ден всеки ще има всичко според потребностите си, но с десетилетия са тормозили в затворите и са застрелвали в лубянските зандани хора, които са имали смелостта да изразят съмненията си открито.

Но когато дойде време с оръжие в ръце да защитават тази мерзост, всичките тези Каболадзе и Прелини, Анфилови, Горкови и Гарееви, изменили на клетвата си, се оказаха предатели и изменници. Всички измениха на съветския народ и на съветското правителство.

Жалко, че моите отговори бяха отрязани. Добре щеше да бъде да ги чуе мореплавателят Сопряков. Може би тогава нямаше да се нахвърля върху мен с обвинения в предателство. Защото самият Сопряков е жалък страхливец и продажен изменник.

Но особено пикантно звучат обвиненията в предателство от устата на предателя Владимир Карпов. Светилото на мисълта се прояви като страхливец не само на идеологическия фронт. Той избяга и от истинската борба. Рушеше се Съветският съюз, на който Карпов се е клел във вярност, но не намери за нужно да го защитава. Избяга. Дезертира от фронта.

Сега той почти сериозно заявява, че в известен смисъл би трябвало да го смятаме за „герой“ на Съветския съюз. Не, драги другарю, Герой на Съветския съюз е онзи, който не се уплаши да се изправи в защита на този Съветски съюз. А къде беше вашият героизъм през 1991 година, господине?

Сред моите противници броят на така наречените „герои“ е доста голям. А аз ще попитам: всички вие се причислявате към „героите“ на Съветския съюз, но къде е вашият Съветски съюз? Ами че вие го пропихте с ваучери.

Някои мои противници продължават да се подписват с гръмки титли: аз съм Маршал на Съветския съюз. Продължават да се появяват при тържествени случаи с парадни мундири с герба на СССР на раменете. На кой съюз са маршали и герои те? На онзи, дето го няма. На онзи, в чиято защита не посмяха и да гъкнат.

За маршали и герои на Съветския съюз според мен могат да се смятат само онези, които не доживяха до 1991 година. Останалите са бивши герои на бившия Съюз, за който не им достигна храброст да го защитят.

И не наричайте мен предател. Вие сте такива. Разликата е само там, че аз излязох пръв от състава на Съветския съюз, осъзнавайки какво върша, а вие, лубянски стратези и мореплаватели, хукнахте подир мен навън от същия този Съюз дори без да осъзнавате, че предавате идеалите, на които сте се клели да служите до последен дъх.

За вас аз съм ледоразбивач. Прокарах път, по който поехте всички. И ако моят избор е престъпление, защо вие, господа Карпови-Сопрякови, се втурнахте подире ми като стадо?