Виктор Суворов
Разгромът (75)

7

Жуков никога не е изучавал история на военното изкуство. А там се съдържат уроци за векове. Ето ви например македонската фаланга. 8, 16, а понякога и 25 редици от по 800–1000 бойци във всяка редица. Никой не е можел да устои пред фалангата. Тя има един недостатък: не може да се разгръща.

Римляните са направили мощна крачка напред. Те са разчленили монолитната фаланга на отделни отряди — манипули. Разчленяването на тактически единици е направило армията по-подвижна, управляема, способна да води сражение във всякаква местност, да осъществява маневриране в бой и да засилва удара от дълбочина.

На пръв поглед монолитът е сила, непробиваема крепост. А разчленяването е отслабване. Всъщност е било точно обратното. Разчленяването е означавало усилване и рязко повишаване на боевите възможности.

Веднъж един римски умник на име Теренций Варон решил да се откаже от разчленяването на бойните единици и да събере римската армия в едно цяло. За да станела по-силна, видите ли. Римската армия се превърнала в огромна фаланга, която изгубила своята гъвкавост и маневреност. Именно тогава Ханибал с по-малки сили ги разгромява. Името на тази битка става нарицателно — Кана. И урокът за всички стратези през всички векове и хилядолетия е: огромната тромава маса е крайно уязвима.

Павлов е разбирал това.

Не го е разбирал неграмотният Жуков. Той е чул някъде, че големите танкови съединения са нещо прогресивно. И се е хвърлил да формира големи танкови съединения. Накарай великия стратег да подготвя война, той ще си строши и главата. И не само своята, а и на цялата армия, на цялата страна.

Декларацията, че е бил поет правилният курс, не отговаря на действителността. Бил е поет глупав и престъпен курс. „Трябва да признаем, че нашите механизирани корпуси се оказаха наистина тромави“ (Маршал от бронетанковите войски Полубояров. Сборник „На Северо-Западном фронте“, с. 128).

Кремълските славеи пеят ли, пеят: „започнатото тогава формиране на корпуси забележимо се отрази на хода на войната“. Именно: започнатото тогава формиране на корпуси е довело до моменталната загуба на двайсет хиляди танка и на целия кадрови състав на танковите войски. Следствието е разгромът и на цялата останала Червена армия, поражението във войната и гибелта на Съветския съюз след дълга и мъчителна агония.

Още на 15 юли 1941 година е било взето решение да се разформироват механизираните корпуси. Но е нямало какво да се разформирова. Танковете или са били изгорели от ударите на авиацията, или са били изоставени поради липса на гориво и съвсем незначителни повреди.

В една отбранителна война трябва да се реагира на действията на противника, а за тази цел са удобни малките лесно управляеми подвижни съединения и части: отделни танкови батальони, полкове и бригади. И именно тях са започнали да използват.

А за виновник за разгрома бил посочен Павлов.

* * *

От 1942 година в Червената армия се възраждат танковите и механизираните корпуси. По щат в танков корпус е трябвало да има:

през 1942 година 168 танка,

през 1943 — 257,

от 1944 година до края на войната — 270.

Механизираните корпуси през тези години по щат е трябвало да включват съответно 175, 229, 246 танка.

Войната е показала, че подвижното танково съединение трябва да бъде мощно, но същевременно и гъвкаво. В стремежа той да бъде максимално усилен не бива да се прекрачва границата, отвъд която такова съединение губи своята подвижност и става неуправляемо. Оптималният брой танкове за такова съединение е 230–270.

Това е потвърдено от опита от най-великата война. И то е именно онова, което е предлагал Дмитрий Григориевич Павлов още през есента на 1939 година. Само че той е наричал тези съединения не корпуси, а танкови бригади и моторизирани дивизии.

Ако някой не е харесвал това, той е трябвало само да смени името.