Виктор Суворов
Разгромът (133)

1

Жуков е бил назначен за командващ на КОВО на 7 юни 1940 година, а е получил директивата да строи нови укрепени райони на 26 юни. Като съпостави тези дати, всеки изследовател получава правото да предполага, че Жуков все пак е вземал участие в избора на местата за строителство.

Но дори тези места да са били определени от комисия начело с предшественика на Жуков на поста командващ КОВО, командарма 1-и ранг Тимошенко, след като е получил директивата, Жуков е имал и морално, и служебно право да възрази на всякакво ниво: моят предшественик е избрал местата не там, където това е нужно за отбраната. Ако утре избухне война, за отбраната на Украйна ще отговарям преди всичко аз. Затова моля да ми предоставите възможност да назнача нова комисия, сам да определя местата и да представя решението си за утвърждаване на наркома по отбраната и правителството. В противен случай не мога да гарантирам отблъскването на агресията.

И толкоз. Никаква истерия, никакъв скандал. Делово предложение на делови човек, на когото е скъпа собствената му чест, животът на милиони съотечественици и съдбата на Родината.

А и кой би му възразил на това?

Но дори Сталин да му е възразял, Жуков поне е щял да има с какво да се оправдае пред потомците.

Когато са го издигнали на длъжността началник на Генералния щаб, Жуков е трябвало да повтори своето искане: аз отговарям за всички планове за войната, положението на укрепените райони покрай новата граница не отговаря на интересите на отбраната на страната, моля, настоявам строителството веднага да се прекрати и да се започне на други места според приложените схеми, карти и планове.

И това също би било делово предложение на умен генерал.

Всичко е можело да се уреди, без да се произнасят гръмки фрази, без да се използват грубиянски епитети.

Жуков е имал и други възможности да поправи и спаси ситуацията.

На 15 април 1941 година Военният съвет на КОВО се е обърнал към правителството на Украйна с молба да му предостави допълнително 105 000 души от местното население за строителството на укрепени райони („ВИЖ“, 1976, №5, с. 90). Но нали строителството се е водело по планове на Генералния щаб. Жуков току-що е бил предал Киевския окръг и е бил приел Генералния щаб. Той прекрасно е знаел, че в Киевския окръг ивицата нови укрепени райони се изгражда точно по граничната линия. И ето че сега като допълнение към всичките онези хиляди местно население, към ордите затворници и пленници, към строителните и сапьорските батальони насочват още 105 000 души. И то само на украинска земя. Но интензивно строителство се е извършвало в Карелия, Литва, Белорусия, Молдавия. И там като допълнение към вече работещите са изпращали към границите нови хиляди, десетки и стотици хиляди хора.

Съдбата е подарила на Жуков още един уникален шанс. Ето момента началникът на Генералния щаб армейски генерал Жуков внимателно да подскаже на глупавичкия Сталин, че новите хиляди хора не бива да се изпращат до самата граница. Да изграждат укрепления на стотина километра от нея. На двеста-триста километра!

Ала мъдрият Стратег си е мълчал. Само веднъж уж смъмрил Павлов: на лошо място строиш! И млъкнал.