Виктор Суворов
Разгромът (46)

4

Но как можем да свържем социализма в една страна с ликвидирането на капиталистическото обкръжение?

Дори много лесно: отначало ще победим в една страна, после в съседните, като заменяме капиталистическото обкръжение със социалистическо.

Не минава и година след излизането на това от велико по-велико творение на марксистко-ленинската мисъл и другарят Сталин пристъпва към изпълнението на плана за ликвидиране на капиталистическото обкръжение. През 1939 година той присъединява парче от Полша, осигурява на трудещите се щастлив живот. През същата година се опитва да ликвидира обкръжението във Финландия. Не му се получава. За сметка на това през следващата година унищожава проклетия капитализъм в Естония, Литва, Латвия, Бесарабия. Но виж ти беда: пак оставаме в обкръжение — сега Германия ни е съсед…

Сталин не се е отказал от своите идеи до края на живота си. Но и след смъртта на Сталин неговите идеи са били живи и са побеждавали. „Едва с изчезването на империалистическите държави ще изчезнат опитите за военни интервенции и свързаните с тези опити реставрации на капитализма. А капиталистическото обкръжение ще изчезне само в резултат на социалистическа революция във всички основни капиталистически страни“ (Академия наук СССР. „Исторический материализм“. М., Госполитиздат, 1954, с. 267. Тираж — 1 000 000).

Ситуацията: през 1954 година Съветският съюз е заобиколен от трудова Корея, братски Китай, героичен Виетнам, народна Полша, Първата социалистическа държавна на германска земя, поелите по пътя на социализма Чехословакия, Унгария, Румъния, България, Албания… Но ние пак сме в обкръжение. И това обкръжение трябва да бъде смазано във всички основни капиталистически страни. Няма друг начин. Докато не вкараме социализма в Калифорния, няма да се успокоим.

След Втората световна война, макар да имат за съюзници Китай и десетина други страни, които ограждат Съветския съюз почти от всички страни, съветските вождове пак не могат да спят спокойно. А какво ли му е било на другаря Сталин преди войната, когато е бил самотен? Ясно какво: той е подготвял отбраната на страната, която е можело да се обезпечи само чрез разпространяване на социализма в съседните страни, а това е можело да се направи само с настъпление.

Така че червените командири не са имали избор: предстояло им е само да настъпват, само да носят на щиковете си щастие за всички съседни народи. И не е било нужно да измислят каквото и да било. Те ясно са разбирали, че най-важното е в началния период на войната, в нейните първи дни и часове да не повторят сценария на Първата световна война, т.е. да не позволят на противника да образува плътен фронт.

За целта е трябвало да имат още в първия момент на войната мощна армия, готова по първи сигнал да премине границата. И е трябвало да имат големи подвижни съединения, за да излязат от крайграничните райони на простор, там, където няма и не може да има непристъпна противникова отбрана. С други думи, задачата им е била стремително да отместят районите на сраженията колкото може по-надълбоко в тиловите области на вражеската страна, като по този начин да провалят неговата мобилизация, да нарушат стратегическите превози, да завземат районите, които противникът е подготвял за отбрана, а същевременно — и неговите хранилища на стратегически запаси, важните административни, промишлени и транспортни центрове.

Но съветските стратези не изпускат от вниманието си и вероятността пред тях изведнъж да се окаже мощна предварително подготвена отбрана като през Първата световна война или дори по-силна — като на Перекоп през 1920 година. Ето защо всички те са смятали, че е нужна много мощна артилерия. Трябва да кажем, че във всички страни в света преди Втората световна война ролята на артилерията определено е била подценявана. Изключение е правел Съветският съюз, който е влязъл във Втората световна война с най-мощната в света както по количество, така и по качество, артилерия.

Наред с работите по създаването на мощна артилерия, т.е. на главния инструмент на пробива, се е водела интензивна изследователска работа за търсене на начините, които биха позволили да се разбие всяка, дори теоретично непробиваемата отбрана.