Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

4

Укрепените райони по новата съветско-германска граница са били изградени неестествено близо до пограничните стълбове. Това е абсолютно правилно, ако се е готвело нашествие в Европа. Но е съвършено абсурдно, ако вождовете и стратезите са се готвели да отблъснат вражеско нашествие.

Укрепленията се изнасят към границата, за да може в хода на провеждането на стратегически настъпателни операции да бъде скован противникът по второстепенните направления, за да може за сметка на изграждането на дълговременни отбранителни съоръжения да се освободят максимално количество войски на пасивните участъци за действие там, където се нанася главният удар.

След войната и след Сталин освободително-настъпателната насоченост на строителството по новата граница е трябвало да се скрие от бъдещите поколения. За целта е трябвало да се представи обяснение: кой и с каква цел е решил да се строят укрепени райони там, където в една отбранителна война няма нужда.

Жуков е намерил стандартно обяснение за всякакви случаи: направено е от глупост. И веднага е посочил с пръст Павлов.

Справедливо ще бъде да кажем, че в мемоарите на Жуков Павлов не е назован пряко като виновник. Просто е показана мъдростта на Жуков, обяснено е, че укрепените райони са строени на неправилно място, и е назован Павлов, който не е имал какво да възрази на умните забележки на Жуков.

Тъй като в книгата не са назовани други виновници за това толкова идиотско положение, дълбоко в паметта на всеки читател се врязват три факта: умният Жуков, идиотското строителство и глуповатият високомерен Павлов, който не искал да възприеме справедливата критика и се опитвал да оспорва простите и правилни забележки на Забележителния пълководец.