Виктор Суворов
Разгромът (123)

6

През последните дни на декември 1940 година в Москва се е състояло съвещание на висшия ръководен състав на Червената армия. Говори командващият 1-а Червенознаменна армия от Далекоизточния фронт генерал-лейтенант (и бъдещ армейски генерал) Макриан Михайлович Попов: „През това лято частите на 1-а Червенознаменна армия почти на 100 процента изпълниха плана за отбранителните работи, буквално преобразиха старите укрепени райони и там, където беше възможно, изградиха солидни предполета, създадоха няколко нови укрепени района и значително преобразиха приморската граница като цяло. Аз, като изпреварвам малко нещата, искам да помоля да ни разрешат за Приморския театър в бъдеще, в частност през 1941 година, да работим по усъвършенстването на своя театър, по усъвършенстването на укрепяването на границите, на пътищата — тази работа може да бъде усвоена от армията, без да се ощетява нейната бойна подготовка“ („Накануне войны. Материалы совещания высшего руководящего состава РККА 23–31 декабря 1940“. М., Терра, 1993, с. 87).

Генералът е абсолютно прав. Подготовката на отбраната не нанася щети на бойната подготовка. Напротив — помага й. Пояснявам. Представете си огромния полигон на дивизията. Един взводен командир е извел своето взводче и го учи да настъпва. Тук не възникват никакви проблеми. После ги учи как се подготвя отбрана. 30-те войничета упорито копаят седем дни по 10–12 часа в денонощие. Представете си колко окопи, траншеи и съобщителни ходове ще изкопаят.

До него друго взводче се занимава със същото. И трето. А в дивизията те са много, много. И така години наред.

Резултатът. Няма какво да се покаже на войниците. Цялото поле до хоризонта е осеяно с купчини пръст. Прекопано е всичко като при полагането на основите на новия град Комсомолск. А около полигона — необгледни колхозни нивя. Но там ние не припарваме. Налага се отново и отново да засипваме окопите и траншеите на своя полигон и веднага отново да ги изкопаваме. Къде чия дупка е, кой и защо ги е копал — не е ясно.

Ако обаче се очаква война, нивите не са пречка за нас. Ние изграждаме отбранителни рубежи! Командващият окръга и началник-щабът трябва да преценят къде трябва да посрещнат противника, да съгласуват плановете си с Москва, да определят ивици за командващите армии, те пък да разпределят участъците на корпусите и дивизиите. Целите са ясни, задачите са определени — на работа, другари!

Там, където минава линията на укрепените райони, всичко вече е предварително решено и съгласувано. Трябва да се извеждат подразделенията и частите и да се поставя задачата: ето тук ние, момчета, ще посрещаме врага, опорният пункт на взвода трябва да се строи така… От една страна — истинска бойна подготовка. От друга — инженерно оборудване на местността в районите на предстоящите сражения. Окопите и траншеите са изкопани. Добре. Следващата тема е: ето така трябва да укрепяваме и прикриваме траншеите… Ето така да ги маскираме. А противотанковият ров трябва да е с извивки, за да може подходите към него да се прострелват удобно с флангов огън…

Именно така се е правело в 1-а Червенознаменна армия на Далекоизточния фронт. И не само в нея, но и в останалите армии на този фронт.

А при Жуков в Киевския специален военен окръг, където, както той разказва, се е очаквал главният удар на германските войски, през същите тези дни, седмици и месеци за отбраната не се е правело нищо.