Виктор Суворов
Разгромът (92)

5

Армейски генерал А. Белобородов е бил полковник, командвал е 78-а стрелкова дивизия. Освен трите стрелкови полка в нейния състав е имало два артилерийски полка: 159-и оръдеен и 210-и гаубичен. Дивизията се е намирала в Далечния изток, но в критичната ситуация, както и десетки други, се е появила на фронта. Сталин е можел да подхвърля свежи дивизии край Москва, а Хитлер по някакви причини не го е правел. Сталин е изтеглял свежи дивизии от далекоизточните граници и ги е хвърлял в бой. Сталин е имал откъде да вземе, а Хитлер не е имал такива нескончаеми резерви. Именно там е разликата.

Генерал Белобородов описва 78-а стрелкова дивизия: „В дивизията имаше всичко над 14 000 войници и офицери, 23 леки танка, 3 45-милиметрови оръдия, 35 76-милиметрови оръдия от полковата и дивизионната артилерия, 18 122-милиметрови гаубици, 59 50-82-милиметрови минохвъргачки, 6 37-милиметрови зенитни оръдия, 441 камиона и 3400 коня“ („ВИЖ“, 1962, №2).

Да обърнем внимание на 23-те леки танка. В разузнавателния батальон на всяка стрелкова дивизия се е полагало да има 16 такива. Тук те са един път и половина повече от полагаемото по щат. Генералът потвърждава своите думи, като се позовава на архива на Министерството на отбраната (ф. 208, о. 2511, д. 1011, л. 13) и обобщава: „Дивизията като цяло представляваше сериозна бойна сила. Но ние нямахме полагащия ни се по щат комплект зенитна и противотанкова артилерия“.

Именно тук трябва да търсим известна част от скритата истина. Точно преди войната по заповед на другаря Сталин е било съкратено производството на зенитна артилерия и напълно прекратено производството на противотанкова. Ако Червената армия направи удар в Румъния и отреже нефта от Германия, германските самолети ще останат по летищата и танковете ще замръзнат на място. За какво им е в този случай на съветските дивизии четвърти ешелон зенитна и противотанкова артилерия? И другарят Сталин не се е плашел чак толкова от Хитлер, щом в навечерието на войната не е хабял ресурси за чисто отбранителни видове въоръжение, а е хвърлил ресурсите за производство на гаубици и бетонобойни снаряди за тях.

За настъпателна война 78-а дивизия на полковник Белобородов е била комплектувана напълно, а в отбранителната е била твърде затруднена. Опитайте да вървите срещу настъпващи танкове и пикиращи бомбардировачи без зенитна и противотанкова артилерия.

Генерал-лейтенант И. Н. Русиянов е бил полковник и е командвал 100-а стрелкова дивизия. Това е била една от най-добрите дивизии в Червената армия. Именно с нея е започвал списъкът на гвардейските съединения. През септември 1941 година тя е била преобразувана в 1-а гвардейска стрелкова. За нея е писано много. Препоръчвам книгата „Первая гвардейская“. Общият извод е: 100-а е била напълно комплектувана. Нещо повече: в нея е имало повече от полагащите се хора и въоръжение. В нейния състав е бил 317-и отделен танков батальон — 54 танка. Всичко в тази дивизия е имало 70 танка.

А в 2-а гвардейска стрелкова се превръща 127-а стрелкова дивизия. „В средата на август 1940 година дивизията бе напълно комплектувана с личен състав и бойна техника (…) В началото на май 1941 година съгласно заповед от щаба на окръга частите на 127-а дивизия получиха попълнение от запасняци и в маршов порядък излязоха от казармите си за учение край Киев — в Ржишчевските лагери“ („Гвардейская таманская“. М., Воениздат, 1972, с. 9–10).

Маршалът на Съветския съюз С. С. Бирюзов през 1941 година е бил генерал-майор, командвал е 132-а стрелкова дивизия: „Всичко в дивизията имаше 15 хиляди души, над 3000 коне, стотици камиони. Като цяло тя представляваше сериозна бойна сила“ („Когда гремели пушки“, с. 10).

Генерал-полковник В. М. Шатилов е бил майор, началник-щаб на 196-а стрелкова дивизия… Той съобщава, че дивизията е влязла в първия бой със състав от 17 000 души („На земле Украины“, с. 179). Нека си спомним, че всяка съветска стрелкова дивизия е трябвало да има 14 483 души. А тук войничетата са били повече. А на с. 10 генералът съобщава, че 17 000 души в 196-а дивизия са били само щиковата пехота, а освен войниците, въоръжени с винтовки, във всяка дивизия е имало стотици и хиляди картечари, минохвъргачи, разузнавачи, танкисти, артилеристи, сапьори, медици, офицерски състав и т.н. Между другото генералът споменава и съседите си: „116-а дивизия беше напълно комплектувана“ (с. 96).

Генерал-полковник Людников е бил полковник и е командвал 200-а стрелкова дивизия: „Нашата дивизия беше комплектувана с личен състав според военновременните щатове и имаше всички средства за въоръжение“ („ВИЖ“, 1966, №9).

От стрелковите дивизии можем да се прехвърлим към кавалерийските. Армейски генерал А. С. Жадов е бил генерал-майор. Няколко дни преди войната е предал 21-а планинско-кавалерийска дивизия в Средна Азия и е приел 4-и въздушнодесантен корпус в Белорусия. Жадов е отишъл да приеме въздушнодесантния корпус (ние пак ще се върнем към него), а през това време 21-а планинско-кавалерийска дивизия също е била прехвърляна на Запад. Ето как я оценява бившият командир: „Да, дивизията беше напълно комплектувана с добре подготвен личен състав. Всичко беше прекрасно с конете, със стрелково-картечното и артилерийското въоръжение, с боеприпасите“ („Четыре года войны“, с. 25).

„Съветските кавалерийски съединения бяха поддържани в мирно време според щатове, които почти не се различаваха от военновременните, и бяха сравнително добре комплектувани“ (Хорков, А. Г. „Грозовой июнь“, с. 43).

С танковите полкове в своите състави съветските кавалерийски дивизии са превъзхождали по ударна мощ всяка от германските пехотни, кавалерийски, моторизирани дивизии.

Особена опасност за Германия са представлявали съветските планинско-кавалерийски дивизии, които били тайно прехвърляни към румънската граница. Във взаимодействие с въздушните десанти, планинско-стрелковите дивизии и корпуси те са можели да завземат абсолютно незащитените проходи в Карпатите и Трансилванските Алпи, което би означавало победен за Сталин край на войната.

Хитлер е осуетил тези планове и 21-а планинско-кавалерийска дивизия, както и други подобни на нея, е била хвърлена в блатата на Белорусия, където уменията и да завзема проходи не са били нужни.

Специално трябва да споменем за степента на комплектуваност на частите и съединенията на НКВД. Защото те никога не са оставали некомплектувани. Пример за това дава генерал-майор В. С. Антонов: „Отделният мотострелкови полк на НКВД представляваше по-скоро военновременна стрелкова бригада. В полка влизаха четири отделни мотострелкови батальона, танкова рота, артилерийски дивизион и други подразделения“ („Путь к Берлину“. М., Воениздат., 1975, с. 4).

Между батальон и отделен батальон има доста голяма разлика. И ето: в състава на отделните мотострелкови полкове на НКВД са влизали не обикновени мотострелкови батальони, а отделни. Дори само това, без да вземаме под внимание танковата рота и артилерийския дивизион, по същество е превръщало полка в истинска бригада.