Виктор Суворов
Разгромът (49)

2

За да проясним въпроса за копирането, нека се обърнем към фактите.

Червените командири са имали опит в маневрената война на необозрими пространства. Те са участвали в такава война от началото на 1918 година до края на 1920-а. В Сибир, в Средна Азия, в Далечния изток войната е продължила и след това.

Германските офицери и генерали преди началото на Втората световна война не са имали опит от маневрена война.

В хода на Гражданската война в Червената армия са били създадени мощни подвижни съединения и обединения: кавалерийски дивизии, конни корпуси и армии, принципите на бойното използване на които практически по нищо не са се различавали от принципите на правилното използване на механизираните корпуси и танковите армии във Втората световна война.

Такива подвижни съединения в Германия не е имало. Съответно не е имало и опит за тяхното използване.

През 1926 година в Съветския съюз е била публикувана книгата на Владимир Триандафилов „Размахът на операциите на съвременните армии“. След нея Триандафилов публикува книгата „Характерът на операциите на съвременните армии“.

Тези книги са залегнали в основата на теорията за Дълбоката операция, чиято същина е била в едновременното смазване на отбраната на противника със средствата на удари по цялата дълбочина, в пробива на избрано направление с последващо стремително развиване на тактическия успех в оперативен чрез използване на въздушни десанти и въвеждане в сражение на ЕРП (ешелон за развиване на пробива), т.е. на мощна подвижна група, чиято основна сила са танковете.

В книгите на Триандафилов още тогава се е съдържала цялата бъдеща мъдрост на забележителните стратегически настъпателни операции: Сталинградската, Лвовско-Сандомирската, Белоруската, Яшко-Кишиневската, Висло-Одерската, Манджурската.

Триандафилов е бил не само велик военен теоретик, той е заемал длъжността началник на Оперативното управление при щаба на РККА и заместник-началник на щаба на РККА. Неговите книги не са упражнения на кабинетен мислител, а фундаментални изследвания на командир, който лично е отговарял за търсене на перспективни направления за развитието на Червената армия, за плановете за нейното бойно реализиране в бъдещи войни.

Нищо подобно, равно, далечно наподобяващо работите на Триандафилов не се е появило нито в Германия, нито в някоя друга страна нито по онова време, нито по-късно.

През 1929 година на ученията на Белоруския военен окръг в присъствието на чуждестранни военни аташета, включително германския, за пръв път в световната практика е бил проверен принципът на масирано използване на танкове за нанасяне на стремителен удар в дълбочина след пробив в отбраната на противника. Ученията са ръководели К. Е. Ворошилов, Б. М. Шапошников, В. К. Триандафилов.

По онова време в Германия не е имало нито теория за бойното използване на танковете, нито изобщо танкове. Нито един.

От времената на Хрушчов е прието към Триандафилов да се прилепва и Тухачевски в качеството на покровител или на консултант, дали не и на съавтор на теорията за Дълбоката операция. Но книгите на Триандафилов представляват идеен разгром на Тухачевски и неговите дивни фантазии. Книгите на Триандафилов са били написани като „нашия отговор на Тухачевски“. И много съвременници са преценявали гибелта на Триандафилов в странна самолетна катастрофа като отмъщение от страна на Тухачевски. И до днес тази катастрофа лежи като сянка върху биографията на „звездата в плеядата“.

На 2 август 1930 година по време на ученията на Московския военен окръг за пръв път в световната практика е бил използван парашутен десант за решаване на бойна задача в тила на условен противник. Този ден се смята за рождена дата на ВДВ^[1] и за начало на тяхното бурно развитие. Нито в Германия, нито в други страни по света по онова време е имало въздушнодесантни войски.

Е, кой кого е копирал тогава?

На 20 април 1932 година началник-щабът на РККА, бъдещият маршал на Съветския съюз А. И. Егоров, представя на Революционния военен съвет на СССР (РВС) доклада „Тактиката и оперативното изкуство на РККА на новия етап“. Макар в заглавието да се говори само за тактиката и оперативното изкуство, в доклада са били засегнати и фундаментални въпроси на стратегията. Човек, на когото му е интересно, трябва да чете доклада открай докрай. Аз обаче, за да не правя книгата си скучна и нечетивна, ще се огранича само с минимум цитати от този епохален документ:

„Големи мотомеханизирани части във взаимодействие с конни маси и авиация, подкрепени през първите дни на пограничните сражения от пехотни части, нахлуват на територията на противника. Основните цели на настъпващите групи са:

а) унищожаване на частите за прикритие;

б) проваляне в крайграничните райони на мобилизацията и на новите формирования;

в) завземане и унищожаване на образуваните запаси на противника за водене на война и удържане на оперативното значение на районите, посочени в задачата като една от основните цели на дълбокото настъпление на територията на противника (…)

При организирането на операцията, при нацелването на войските трябва да се стремим в края на първото или в краен случай в началото на второто денонощие от операцията да бъде атакувана от наземни войски такава дълбочина на оперативното разположение на противника, преодоляването на която би довело до пълно разбиване на неприятелския фронт (…)

Дълбочина на проникването през първото денонощие — до 80–100 км“.

Както виждаме, основната идея е внезапно нападение на противника, който не е завършил мобилизацията си и не е готов да отрази настъплението. Никакво размотаване, никакво изчакване — пълно разбиване на неприятелския фронт и навлизане на 80–100 километра на групите за нахлуване на вражеската земя през първия ден на войната!

На 20 април 1932 година, когато началникът на щаба на РККА е изнасял доклада си пред членовете на РВС на СССР, Адолф Хитлер е празнувал рождения си ден. Тъжен ден бил този. Защото 1932 година е била за Хитлер година на постоянни провали и жестоки поражения. От ден на ден нещата отивали на зле. На 6 декември 1932 година Гьобелс записва в дневника си: „В организацията цари тежка депресия. Всички сме много потиснати, преди всичко поради опасността партията да се разпадне“.

В онази година армията на Германия е била съвсем миниатюрна. Изобщо не е имало запасняци. В случай на война не е имало кого да призовават. За такива пробиви през първия ден на война германските генерали дори не са мечтаели. По онова време те не са имали нито танкове, нито авиация, нито тежка артилерия… А и пехотата, и кавалерията им са били незначителни.

Нека прочетем няколко изречения от доклада на началник-щаба на РККА и да се замислим. Всичко тук ни е нещо твърде познато. Къде сме виждали вече тази картина? А, да. На 22 юни 1941 година…

Махнете от документа името на началник-щаба на РККА, след това целият текст без промени може да се използва за описание на случилото се на съветските западни граници една прекрасна лятна сутрин.

Червените командири са замисляли срещу Европа именно онова, което Хитлер е извършил срещу тях през 1941 година.

Червените командири са планирали такива действия в годините, когато Великобритания е била заета със запазване на своите задморски и задокеански владения и към това са били ориентирани нейните въоръжени сили. Франция тогава се е придържала изключително към отбранителна стратегия. А в Германия Хитлер още не е бил дошъл на власт. А и не се е надявал особено.