Виктор Суворов
Разгромът (153)

1

Нека сега погледнем ситуацията от друга посока. Да допуснем, че Хитлер не ни е нападнал на 22 юни. И изобщо е решил засега да не ни напада. Колко още време е щяло да е нужно на Сталин за отлагане? И какво е можело да произлезе от това отлагане?

Вариантите за възможно развитие на събитията са безброй. Три от тях ми изглеждат ключови.

Вариант първи. Сталин все така отлага войната, Америка е заета със свои си работи, вялата свада между Великобритания и Германия продължава. На Западния фронт нищо ново. А през това време…

През пролетта на 1941 година реактивният Ме-163 извършва планиращ полет, без да включва двигателя си. През есента на 1941 година той е започнал полети с включен двигател.

На 18 април 1941 година флюг-капитан Фриц Вендел вдига в небето Ме-262. Вярно, самолетът е бил с бутален двигател, тъй като производството на турбореактивни двигатели се бавело. На 13 март 1942 година Ме-262 извършил първия си полет с турбореактивни двигатели. Двигателите удовлетворявали предявените изисквания. Но се появила възможност да се поставят по-мощни двигатели (Jumo-004). Тъй като имало от какво да се избира, на 18 юли 1942 година се състоял първият полет на Ме-262 с тези двигатели. Именно с тях било започнато серийното производство на Ме-262.

През пролетта на 1941 година в Германия започва създаването на тежък танк.

Германия значително е изпреварвала Съветския съюз в редица военнотехнически области. Например в областта на буталните авиационни двигатели, да не говорим за реактивните. И в областта на торпедното въоръжаване. Германия е била световен лидер в ядрените изследвания. И в ракетната техника. Към втората половина на войната Германия първа в света е създала отначало крилати, а после и балистични ракети. Германия първа в света е създала зенитни ракети. Оставало е само да ги пусне в серийно производство. В Германия са се разработвали прибори за нощно виждане за танкове. Редица германски военнотехнически разработки изобщо не се побират в нашите представи за оръжието на XX век. Просто германските инженери не са успели да ги осъществят на практика. Прекалено малко време им е отпуснала историята.

Ако другарят Сталин е продължавал да изчаква и отлага, още през следващата 1942, а още повече през 1943 година, той е щял да срещне съвсем друга германска армия.