Виктор Суворов
Разгромът (89)

2

Ако началникът на Военната академия при Генералния щаб, армейският генерал, професор, лауреат, кавалер, доктор имаше ножица и интерес към изучавания предмет, той щеше да изрязва всичко, което е публикувано в открития печат, и да го подрежда по рафтове. Тогава нямаше да приказва за 170 дивизии и 2 бригади. Тогава нямаше да настоява, че нито една дивизия не е била комплектувана.

Генералът не е намерил ножица, не е проявил интерес към изучаваните теми, не се е интересувал от войната, не си е завел папчици. Ето защо аз каня своя читател да види моите колекции. Да започнем от първата дивизия.

Армейски генерал Я. Крейзер през 1941 година е бил генерал-майор, командир на 1-а Московска пролетарска моторизирана дивизия. Ето как я описва той: „Танковият полк бе снабден предимно с танкове БТ-7М. В дивизията имаше всичко около 225 танка. Впоследствие, намирайки се в района на Орша, дивизията получи 30 танка Т-34 и 10 танка КВ. На въоръжение в артилерийския полк имаше 54 гаубици 122-милиметров калибър. Противотанковият дивизион имаше 18 оръдия 35-милиметров калибър. Численият състав на дивизията беше около 12 хиляди души“ („ВИЖ“, 1966, №6, с. 58).

Ще напомня на читателя, че една моторизирана дивизия според военновременните щатове (щат 05/70) е трябвало да има 11 534 бойци и командири.

Да помислим: през 1941 година Хитлер във всички моторизирани дивизии, взети заедно, е нямал нито един танк, във всички пехотни дивизии, взети заедно — нито един. Във всички дивизии на СС — нито един. В единствената кавалерийска — нито един. 1-а Московска пролетарска у нас се води пехотна, а в нея има повече танкове, отколкото във всички германски пехотни, моторизирани, охранителни дивизии, взети заедно, защото броят на танковете в тях е кръгла нула.

В германската армия танкове е имало само в танковите дивизии. Затова можем да сравняваме нашата 1-а моторизирана само с германските танкови дивизии. И сравнението е в нейна полза: всяка от 17-те германски танкови дивизии на съветско-германския фронт към 22 юни е притежавала средно по-малко от двеста танка. В нашата 1-а моторизирана има повече, отколкото средно в германските танкови дивизии. Това е според броя. Да обърнем внимание и на качеството. На въоръжение в артилерийския полк има 122-милиметрови гаубици М-30. Такива гаубици не е имало нито във Вермахта, нито в коя да е друга страна. (Ако пък погледнем от друга страна, трябва да признаем, че такива гаубици все пак са се появили в германската армия. И то още през 1941 година. Червената армия ги е изоставяла масово. За тях е имало и снаряди в изобилие. Защо да отиват на вятъра? Германците са обичали М-30 и интензивно са ги използвали.)

Танковете на 1-а моторизирана дивизии са БТ-7М. С дизелови двигатели с мощност по 500 конски сили. Двигателят е сърцето на танка. В нашата пехота двигателите са били такива, каквито не е имало в германската пехота, както и в германските танкови войски. Чак до края на войната в германската армия не се е появило нищо подобно. Не се е появило и никъде по света. Такива двигатели не е имала никоя държава нито в началото на войната, нито в края й, нито през първите следвоенни години.

1-а моторизирана още преди да влезе в първия бой получава подсилване: 30 Т-34 и 10 КВ. Всичко в дивизията са станали 265 танка. Във всички германски танкови войски не е имало нито един танк, равен на КВ и Т-34. И по брой на танковете тя е по-силна от коя да е германска танкова дивизия.

Ние обърнахме внимание само на една дивизия, първата по номер, сега да оценим твърдението, че „нито една дивизия не е била напълно комплектувана“.

След като бившият командир на 1-а моторизирана дивизия армейски генерал Крейзер публикува статията си, а после и книга, кремълските историци трябваше или да разобличат генерала като лъжец и да обявят архивните материали за недействителни, или да се откажат от формулировката „нито една съветска дивизия…“. Ала не, лауреат-кандидатите спокойно четат (а може и да не ги четат) мемоарите на армейски генерал Крейзер, не протестират и… все така повтарят: „нито една съветска дивизия…“.