Виктор Суворов
Разгромът (178)

7

Хазартът в играта главозамайва, замътва разума. И понякога човек може да направи много глупости.

„Ехото на Москва“, 21 юли 2008.

Е. Съянова заявява, че ако ме поканят в предаване, аз, естествено, ще се уплаша и няма да отида.

Но това не е така. Моят интерес е да се отърва от епигони. Много неприятни създания, ще знаете. За целта не бих изпуснал нито една възможност. А какво може да бъде по-добро от пряко предаване? От всичко гореизложено, надявам се, достатъчно ясно следва, че имам начин да не обърна внимание на твърде грамотните изследователи от „Ехото на Москва“. Още повече че самите те не са се засилили много да влизат в бой. Те имат намерение да влязат в сражението иззад гърба на някои стабилен и знаещ.

Аз съм излизал в преки предавания десетки и дори стотици пъти в много различни радиостанции: руски, украински, британски, американски, полски, български, италиански, израелски, чешки, германски, а Би Би Си ми е като роден дом. Никога на никого не съм отказвал. В предавания на Захаров и Съянова не съм вземал участие. Единствено защото никой не ме е канил в тях.

А от вас, гражданко Съянова, ме е страх. Но не много. Недейте да ме плашите, драга. Мен са ме плашили къде-къде по-страшни хора.

Веднъж влязох в сблъсък на живо с най-важния началник от Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация. Той не посмя да противоречи на моите цифри и факти, понеже знаеше, че ще го разбия. Вместо това наблягаше на моралния ми облик, на извършените злодеяния. И тогава аз го срязах с въпрос: а какво лично гражданинът генерал е направил за разпадането и краха на Съветския съюз?

Ох, как се вбеси началникът. Ох, как избухна: Ами че аз…! Ами че ние…! Офицерската чест! Клетвата!

Тогава го успокоих с втори въпрос: гражданинът началник не е направил нищо за разпадането на Съветския съюз… Ами за спасяването му?

И пълководецът клюмна. Тогава изразих почитта си към него: ти си лале, рекох му.

В дупка сред леда.

Многозвездният генерал, както и хиляди негови колеги, не е направил нищо нито за краха, нито за спасяването на режима, който водеше страната и нейния народ към пропаст. Той е бил готов да служи на когото и да е. На оногова, който ще победи. Това е лагерният морал на деморализираните: прав е онзи, който е по-силен. Този стратег е изчаквал да застане на страната на оногова, който ще вземе връх. Изчаквал е накъде ще го отнесат мътните.

Люшкал се е като цвете между ледове.

Много хора са чули моята оценка за генералската мъдрост. И големият началник моментално се срина от своя толкова висок пост.

Аз не бях очаквал и не бях предвиждал такава развръзка. Но началникът сам си го търсеше.

Така че ако и с вас, гражданко Съянова, ме срещне съдбата, аз бих се постарал да ви вкарам в нокаут.

* * *

А не разбирам следното. Откривателите от „Ехото на Москва“ са стигнали самостоятелно до извода, че Сталин е готвел нападение над Германия. Приведоха и доказателства. И аз стигнах до точно същия извод. Вярно, четирийсет години по-рано и преди почти четвърт век започнах да публикувам своите доказателства. Защо тогава трябва да ме опровергавате? Защо трябва да поставяте насреща ми стабилен и знаещ човек?

Какъв е вашият интерес? Ако този стабилен и знаещ човек ме обори, моето място на откривател ще се освободи за вас. Но защо трябва да ме ритате и тъпчете?

Нима само ревността на епигони ръководи постъпките ви?