Виктор Суворов
Разгромът (12)

4

През 20-те и 30-те години изтъкнатият военен историк и теоретик на стратегията Александър Андреевич Свечин е предлагал вражеското нашествие да се посреща с отбрана, да се унищожават танковете на противника, да се прегазват неговите дивизии, противникът да се оставя да се изтощи, да свърши резервите, горивото, боеприпасите си, да се затруднят комуникациите му и чак след това да се преминава към контранастъпление.

Свечин е разсъждавал простичко: към теб напира свиреп бик, но ти имаш къща. Заключи вратата пред него! Нека забие рогата си във вратата! Да остане така — ни напред, ни назад! И именно тогава идва твоето време! А да тичаш насреща му, дори с вила или секира — не бива. Може да пострадаш. Можеш да настъпваш срещу врага, ако той е слаб. Или спи. Но ако е силен и настъпва, трябва да го посрещаш с отбрана. Непроходима и непробиваема.

Като помисли човек, къде е тук мъдростта? Трябва ли да бъдеш стратег, за да разбираш такива неща? Достатъчно е било да изгледат филма „Чапаев“. По-точно, най-зрелищния и най-драматичен епизод от него: с могъща крачка, в такт с биене на барабан идва врагът — силен, обучен, дисциплиниран, уверен в себе си и в победата. Над железните редици плющи черно знаме със сребърен череп. Трябва ли да се втурваш срещу врага?

Не, не бива. Анка картечарката пуска врага все по-близо и по-близо, а после от пределно къса дистанция с убийствен огън от място раздробява бойния ред на неприятеля. И едва след като врагът е разколебан, когато плановете му са нарушени, а бойните редици — огънати, иззад хълма на буен жребец начело на кавалерийската лава излита Василий Иванович Чапаев…

И започва разгромът.

Свечин е предлагал при голяма война да се действа именно по този начин…

Бездарният блюдолизец и кариерист Тухачевски е обвинил Свечин в пораженчески настроения, в помагачество на врага. Тухачевски е разгърнал садистично преследване спрямо Свечин и всички, които са имали смелостта да си спомнят за отбраната. Тухачевски е оглавил една дивашка хайка от хора като него — неграмотни, нискочели злобстващи клеветници. Върху мъдрия теоретик Свечин, който се е осмелил да гледа истината в очите и да има собствено мнение, се е стоварила лавина от оскърбления, клевети и доноси до ОГПУ-НКВД: Свечин смятал да даде инициативата в ръцете на врага, това било стратегическо вредителство!

В резултат Свечин е бил арестуван, осъден и тикнат в затвора, после пуснат, арестуван за втори път, осъден и разстрелян.

През 1937 година са разстреляли и Тухачевски, но далеч не заради неговите вредителски теории и действия, а за подготвяне на държавен преврат. Безумните теории на Тухачевски не са пострадали. Намерили са се негови подражатели и продължители на делото му. Главният сред тях е бил Жуков: настъпление! настъпление! настъпление!

И едва Хитлер, като е нанесъл съкрушителния си удар, е накарал военачалниците да се опомнят.

На 15 юли 1941 година пада Смоленск. В тази район Западна Двина и Днепър текат успоредно, грубо казано — от изток на запад, образувайки коридор към Москва. После Двина завива рязко на север, Днепър — на юг. Двина и Днепър образуват мощни водни прегради и естествени рубежи, чрез които при грамотно ръководство е можело да бъде спряно всякакво нашествие. И само в района на Смоленск остава безпрепятствен от географска гледна точка проход към Москва. В стратегията този район е наречен Смоленски порти. Падането на Смоленск във всички векове е означавало, че противникът е изкъртил портата и пътят към Москва е отворен.

Именно това се случва през лятото на 41-а. Не е минал и месец от началото на войната и ето че врагът е пред портите на столицата, а на пътя му няма нито голяма река, нито канал, нито укрепен район, па бил той и недостроен или изоставен. Ръководството на Червената армия реагира на този обрат в събитията с правилно решение. „Била е издадена директива на Генералния щаб за преминаване към солидна отбрана. И ако в онази обстановка тази директива е била изпълнена и на заеманите рубежи е била създадена дълбокоешелонирана отбрана, големият пробив на противника към Москва е нямало да се случи. Но от войските постоянно са изисквали да предприемат чести настъпателни действия, с които те са изтощавали не толкова противника, колкото себе си“ („Красная Звезда“, 1 декември 2006).

Тук имаме цял наръч въпроси.

Защо директивата за преминаване към солидна отбрана е била издадена едва на 15 юли? Защо не са я издали на 22 юни? Защо такава директива не са издали на 21 юни, когато, както уверява Жуков, всички съмнения са били отпаднали и е станало ясно, че нападението е неминуемо? Защо такава директива не е била издадена на 1 февруари 1941 година, в деня, когато Жуков е поел длъжността началник на Генералния щаб?

И щом в края на краищата са я издали на 15 юли, кой е бил идиотът, който е настоявал войските „да предприемат чести настъпателни действия, с които те са изтощавали не толкова противника, колкото себе си“? И как е реагирал на подобни действия началникът на Генералния щаб, армейски генерал Г. К. Жуков, след като е видял, че някой се е осмелил да не изпълни директивата му?

Той не е реагирал по никакъв начин.

Защото сам е саботирал изпълнението на собствената си директива. От една страна, директивата на Жуков: зарийте се в земята! От друга страна — заповедите на същия този Жуков: давай-давай! Ура! Напред!

Дори и след като Сталин прогонва Жуков от Генщаба (заради пълната му професионална непригодност за работа в щабове) и го изпраща край Елня, Великият стратег се занимава със същото — изпраща своите дивизии, корпуси и армии в самоубийствени атаки: „Както и в началото на войната, всички налични и подхождащи резерви са се използвали не за увеличаване на дълбочината на отбраната, а за усилване на съединенията от първия ешелон и провеждане на контраатаки и контраудари, които в условията на господство на противника във въздуха и слабо огнево обезпечение не са давали положителни резултати“ („Красная Звезда“, 1 декември 2006).