Виктор Суворов
Разгромът (122)

5

Позволете ми още веднъж да цитирам разказа на Жуков как той заминал от Москва за Киев да приеме окръга. Цитирал съм този разказ в друга книга, но ще бъде полезно да го повторя:

„Назначиха ме на отговорен пост — да командвам един от най-важните крайгранични окръзи. В разговорите си със Сталин, Калинин и други членове на Политбюро окончателно се убедих, че войната наближава, неизбежна е… Но каква ще бъде тази война? Готови ли сме ние за нея? И ето че с усещане за наближаваща трагедия аз гледах безгрижно изпращащите ме близки и приятели, Москва, радостните лица на московчани и си мислех: какво ли има да става с нас? Много хора не разбираха това. Стана ми някак чоглаво, не можех да се сдържа. Смятах, че войната вече е започнала за мен. Но когато се качих във вагона, веднага отхвърлих сантименталните чувства. Оттогава моят личен живот беше подчинен на предстоящата война, макар че на нашата земя още цареше мирът…“.

И ето че Жуков с усещането за наближаваща трагедия пристига в Киев и заварва пълна и преднамерена (!) разруха в отбраната. В Киевския специален военен окръг е съсредоточена най-мощната групировка войски на Червената армия. Това същевременно е и най-мощната групировка войски в целия свят. Защо са толкова много тук? Жуков е обяснил: и самият той, и Сталин са очаквали именно тук главния удар на противника.

Нека съпоставим разказите на Великия съчинител с това, което ни е известно.

По думите на Жуков:

а) Сталин ужасно се страхувал от война;

б) с всички сили и средства Сталин се опитвал да отложи войната, за да спечели време и да се подготви за отблъскване на нападение;

в) Сталин е очаквал главният удар на германските войски да бъде през територията на Украйна, т.е. през територията на КОВО;

г) самият Жуков ясно е разбирал, че войната наближава и е неизбежна, че наближава трагедия, че Червената армия няма сили дори за защита на границата.

И ето че другарят Сталин изпраща Жуков да командва въпросния Киевски специален военен окръг.

И Жуков не прави нищо!

Полковник Р. Г. Умански преди войната е бил капитан. През 30-те години е вземал участие в изграждането на четири различни укрепени района в КОВО. През ранната пролет на 1941 година, след като Жуков е заминал за новата си служба в Москва, Умански проверява състоянието на Киевския УР. „Лоша работа. Дворчетата са залети с вода, тя е проникнала и в съоръженията. Маскировъчните скелети съвсем са хлътнали и се нуждаят от спешна подмяна, картечните масички са ръждясали, помпите «Красный факел» не работят, както и вентилаторите. През целия ден никъде не срещнахме охраняващи патрули. Та и къде да ги срещнем, след като бяха всичко на всичко 20 души за целия УР, и то повечето старци, инвалиди“ („На боевых рубежах“, с. 36).

7 месеца и 7 дни Киевският специален военен окръг е бил командван от един много Велик началник, чийто личен живот е бил подчинен на предстоящата война. Първокласен укрепен район с двайсетина инвалиди и старци — това е оставил той след себе си. С какво тогава се е занимавал Пълководецът през всичките тези дни и месеци?

Тормозел се е от съмненията: Но каква ли ще бъде тази война? Готови ли сме ние за нея? Ще успеем ли да свършим всичко? Какво ще стане с нас?