Виктор Суворов
Разгромът (108)

3

На всекиго, който се е интересувал от историята на Червената армия, е абсолютно ясно, че генерал Н. И. Бирюков е сбъркал. До 1939 година в Червената армия е имало дивизии от два типа — териториални и кадрови. Да се издържат териториални дивизии е било много по-евтино: не е нужно да храниш хиляди хора цяла година, не е нужно да им осигуряваш настаняване, не е нужно да отопляваш жилищата им, не е нужно да лекуваш бойци и командири. Най-важното — не е нужно да откъсваш хиляди хора от съзидателен труд. В дивизията се числи малко ядро командири, останалите нека създават материално-техническа база за бъдещата победа. Събираш бойците веднъж годишно от съседните райони в областта, воювате известно време срещу шперплатени врагове и ги пускаш да си вървят. След това не е нужно дори да сменяш подметките на ботушите им.

Добра система. Но в началото на 1939 година Червената армия напълно се отказва от териториалния принцип на комплектуване на войските. Всички териториални дивизии стават кадрови.

Към 1 януари 1938 година в Червената армия е имало 34 териториални стрелкови дивизии, към 1 януари 1939 година не е останала нито една. Всеки желаещ може да научи това от кои да е източници, като започне от възможно най-официалните. Например от „История Второй мировой войны“. Том 3, с. 199.

Можел ли е Николай Иванович Бирюков да командва през 1939 година териториална стрелкова дивизия, след като по онова време в Червената армия вече не е имало такива?

Източникът, от който аз съм черпил сведения за 186-а стрелкова дивизия, също е напълно официален — „Военно-исторический журнал“, 1980, №12, с. 76–77. Но защо не съм го назовал в книгата си? Ами защото в славните години на комунистическата власт имаше само два официални и открити източника, от които можеше да се черпят сведения за съветските дивизии, корпуси и армии: „Военно-исторический журнал“ и „Советская военная энциклопедия“. И в перспектива не се виждаше нищо друго. Реших така: човек, който сериозно изучава началния период на войната, просто е длъжен да заведе картотека, да прелисти всички течения на „ВИЖ“ и всички томове на „СВЭ“, да впише сведенията за всички дивизии, корпуси и армии в своите картончета. С една дума, този, който се интересува, има сведения за 186-а и всички други дивизии, споменати в тези съкровищници. А на човек, който не е проявил интерес, моята точност не му е нужна.

Смятам, че моят източник „ВИЖ“ е по-сигурен от мемоарите на генерал Бирюков.

В своята книга Н. И. Бирюков не съобщава точни дати. Вместо това пише: „когато пътувах за Москва“ и „пролетта на 1939 година“.

А „ВИЖ“ назовава номерата на всички полкове, които по различно време са влизали в състава на 186-а Червенознаменна Брестка стрелкова дивизия, носителка на ордените „Суворов“ и „Кутузов“, от момента на формирането й до края на войната и точните дати на встъпване в длъжност на всички командири на тази дивизия също от момента на формирането й до края на войната. За всеки командир е посочена точната дата, когато той е приел дивизията и когато я е предал на другиго. Първият командир на 186-а стрелкова дивизия Н. И. Бирюков е приел дивизията на 19 август 1939, предал я е на 12 септември 1941 година.

За бъдещите критици изброявам всички командири на тази дивизия до 9 май 1945 година включително:

— полковник (от 4 юни 1940 година генерал-майор) Н. И. Бирюков;

— полковник А. П. Пилипенко;

— генерал-майор А. И. Зигин;

— майор (от 19 май 1942 година подполковник) М. И. Никитин;

— генерал-майор В. К. Урбанович;

— полковник Н. П. Яцкевич;

— полковник (от 1 септември 1943 година генерал-майор) Г. В. Ревуненков;

— полковник С. С. Величко.

„Военно-исторический журнал“ е официален орган на Министерството на отбраната на СССР. Сведенията за 186-а стрелкова дивизия не е нечия статия, а официален отговор на официално питане.

А книгата на генерал Н. И. Бирюков е издадена в областно книгоиздателство. Това означава, че са я издавали цивилни хора. Дори при цялото зверство на съветската цензура едно областно издателство изобщо не е било длъжно да проверява дали една дивизия през 1939 година е била териториална или кадрова, съществувала ли е през пролетта, или е била създадена през лятото на въпросната година.

Моят източник е по-пресен. Първо е била издадена книгата на генерал Бирюков, после, след 8 години, официалният орган на Министерството на отбраната на СССР е публикувал съвършено друга информация.

И никой не е възразил.

В наше време любителите на военната история далеч са изпреварили официалните историци по въпросите на изучаването на войната. Най-добрия справочник по Червената армия са съставили К. Калашников, В. Фесков, А. Чмихало и В. Голиков („Красная Армия в июне 1941 года“. Новосибирск, Сибирский хронограф, 2003). Академията на науките на Русия, Министерството на отбраната, Генералният щаб, Академията на военните науки, Институтът по военна история и прочее също толкова авторитетни организации нито поотделно, нито накуп не са способни да сътворят дори една стотна от това, което успяха да направят четирима провинциални подвижници.

Справочникът „Красная Армия в июне 1941 года“ е жив упрек към всички наши орденоносни и титулувани безделници, свързани с военната история. Нашите генерали и академици размазват малко количество информация по многотомници. А тук в един том, в доста малък обем е концентрирана колосална по количество и качество информация, която по своя характер и значение превъзхожда всичко, което са успели да създадат всички съветски и руски официални историци за 60 години упорит труд. Най-важното е, че при официалните историци статистическите материали винаги (и то абсолютно преднамерено) са изложени без каквато и да било система. А тук всички сведения са систематизирани. Тук всичко е кратко, ясно, точно, по военному.

В този справочник се е намерило място и за 186-а стрелкова дивизия. Тя е сформирана през август 1939 година.