Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

2

С пакта „Молотов-Рибентроп“ Сталин е установил обща граница с Германия, дълга малко повече от 500 километра. Ако Червената армия не е готова да воюва срещу Германия, ако Сталин е загрижен единствено за бъдещия отпор, постави си армията в отбрана там, където се е образувала общата граница с Германия. Готви страната и армията за отблъскване на агресия! Защо занимаваш войските си с някакви странични работи? Защо трябва да превръщаш неутралната Финландия в свой враг? Защо трябва да разширяваш фронта на възможния сблъсък с още 1670 километра?

Тук обаче ми казват, че ако ние не сме били нападнали Финландия, щял е да я нападне Хитлер, щял е да я завземе и превърне в плацдарм за нападение над Съветския съюз.

Ще възразим на обезпокоените граждани: не е толкова лесно да се завземе Финландия. Червената армия се е убедила в това на три пъти. Още по-трудно би го направила Германия, която няма обща граница с Финландия. За завземането би трябвало тя да провежда морска десантна операция, а после да снабдява своите войски във Финландия през Балтийско море.

Последствията от евентуалното завземане на Финландия от Хитлер ние можем да оценим и чрез примера с Норвегия. Германия е нападнала Норвегия. Норвегия се е защитавала. И се е защитавала доблестно. Пример: още след началото на Втората световна война, на 20 септември 1939 година, в състава на германския флот е влязъл чисто новият тежък крайцер „Блюхер“. На 9 април 1940 година части на норвежката брегова охрана го потапят. За сравнение: съветският военноморски флот през Втората световна война не е потопил нито един крайцер — нито германски, нито японски, нито тежък, нито лек. А и през цялата си история съветският флот не е извършвал нищо подобно и равно на потапянето на „Блюхер“.

Между другото, същия месец недостроеният „Лютцов“, родният брат на „Блюхер“, е повлечен с влекач към Питер. За нефта и памука, за ванадия и молибдена Хитлер е трябвало да се разплати със Сталин със съвършено нов тежък крайцер, който е бил крайно необходим на самия Хитлер за борбата му с превъзхождащите морски сили на Британия. Ако Сталин е бил спрял доставките на стратегически суровини, Хитлер е щял да започне да изнемогва през 1940 година. Или е щял да поиска мир.

И за какво му е бил на Сталин тежък крайцер на Балтика, щом страната ни се е разпростряла върху континента? Щом не сме зависими от морските пътища на Балтика? Щом на Балтика Сталин и без това има огромен фронт?